Живот и душевност на турското население в Източните Родопи и в Пловдив. Невербалното общуване на турското население от Източните Родопи

В книгата на Иванка М. Живкова като че ли за пръв път въпросът се поставя от етнопсихологическа и етнологическа гледна точка, т.е. изучават се образуванията в културно-житейското, във всекидневното пространство, турците у нас се разглеждат отвътре. При това изучаването според мене става не толкова по някакви абстрактни методики, които препарират кожата на живия обект на изследване - Ваня се преселва петгодишна със семейството си в джебелския регион и накрая в самия Джебел. Тя пълни душата си с хиляди и милиони впечатления и преживявания. Затова тя носи изследваните проблеми вътре в себе си, към научната методика добавя интуицията на един личен опит, трупан през най-впечатлителния период от живота на човека. Вярно е, че книгата на Иванка Живкова е съставена от нейните два дипломни труда в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", защитени съответно през 2006 г. и 2008 година, и носят вдъхновението и дързостта на младостта. Но това в случая не съдържа недостатъци, а предимство, още повече, че в тях тя демонстрира несъмнен талант, изненадваща зрялост, те са свидетелство за дарбата й да изравя типовите измерения на суровия, първичния, неподправения живот.