Хей, пролет иде

ХЕЙ, ПРОЛЕТ ИДЕ!

Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините -
хей, пролет иде в наший роден край!

Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете да обади.
Хей, пролет иде в наший роден край!

Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака
и викна сетей път: "Кръчмарю, дай!
Налей, обеснико, дружина чака!..." -
Хей, пролет иде в иаший роден край!

И плъпнат харамии... А гората
чернее още; ала кой ти хай!
Напред, предвестници на свободата -
хей, пролет иде в наший роден край!


БЪЛГАРСКАТА РЕЧ

До вчера беше ти робиня унижена
Но днес принцеса си в сватбена премена!
Минават воини, блести до меча меч,
Във храма встъпват те... О, скъпа родна реч!

Ти - като на дете усмивката лучиста!
Ти - като майчина милувка тиха, чиста!
И сладка си като молитва в късен час
И твърда, твърда си, о реч, като алмаз!

Ти бе звездата на славянските народи
В писанията на Кирила и Методи!
Света, Бог първи път чрез теб откри се нам:
На теб славяните позва Той в своя храм!

Ти наша гордост си и мъката си наша -
Препълнена със кръв и горки сълзи чаша!
На тебе майки и вдовици векове
Пищят безпаметни над ранни гробове.

От славно минало нам нищо не остана!
Ти, само, само ти, единствена охрана!
Със теб надвихме ний в неравните борби,
О теб като скала мощ вража се разби.

В словата твои е гръма на толкоз бури
И писъка, със кой се нявга прекатури
Във пропастта един избран велик народ,
И трясъците на поченат нов живот.

Ти нявга песен бе на малка чучулига,
Коя на ранина в небето се издига:
Днес страшна ти си и могъща като рев
На неочаквано пробудилий се лев!

И ти - ти моя си! С теб и на чужбина
Скърбя и радвам се със своята родина.
О, как обичам те, юнашка твърда реч,
И как с теб леко е - на край света далеч!