Ботйо Петков

Тежко петвековно иго на България под османско владичество. Забвение духовно, материална разруха. Но под пепелищата остава жива да тлее жаравата. Бит, традиции, религия и всичко характерно и обединяващо народа, под дълбоко покривало с неуловим пулс, със сетни сили и любов. Нито ден, нито час без животворната надежда и устрема към светлината. Всички селища още от първия ден на поражението притулват в най-съкровените дълбини, в дън гори, в пещери и монастири най-скъпоценни книжа, паметници на славната си история, за бъдния велик час. Едни от най-будните сред тях са подбалканските градчета, дарили страната с най-достойни синове: Сопот, Карлово, Калофер - Вазов, Левски, Ботев. Сред останалите последни, непокорени войводи, всяващ смут и страх у потисниците, дълго след като е поробено отечество, е Калофер войвода. Основател на едноименния град, в който се ражда великият Христо Ботев. Тук идва в младостта си неговият баща Ботйо Петков, за да остане в него до края на живота си и да се превърне в патриарх на българското учителство. Започнал с нечут възторг и въодушевление работата си, влюбен в града, в младата си изгора Иванка, свива топло семейно гнездо и с пълна сила разгръща всичките си способности. Десетки години учителски труд през един от най-решителните периоди от историята на България, в навечерието на Освобождението. Отдава всичко в полза на род и родина. Изпълнява докрай дълга си. Завършва живота си в пословична бедност. А богатството, с което се сподобава, е над всякакво материално богатство, то е нетленно - безсмъртието на първородния му, гениален син - Христо Ботев! Авторът