View 1 of Естетическа теорияView 2 of Естетическа теорияView 3 of Естетическа теорияView 4 of Естетическа теория
Изчерпан

Естетическа теория

ИздателАгата-А
Наличност0 бр.
Състояние
Отлично
Град на издаване
София
Година
2002 г.
Страници
526
Забележка
Нова книга, подходяща за подарък.
Език
Български
Корици
Меки
Ширина (мм)
140
Височина (мм)
210
Дебелина (мм)
23
ISBN
9545400285
Автор
Теодор Адорно
Издател
Агата-А
€63.91
При нас ползвате 20% отстъпка при доставка с Еконт

Описание

В това, което се нарича философия на изкуството, обикновено липсва едно от двете: или философията, или изкуството. Тази мисъл на Фридрих Шлегел е трябвало да послужи за мото на "Естетическа теория" - фундаменталната естетическа теория, писана през XX век. Метафората на Адорно за произведенията на изкуството важи буквално и за последното философско произведение, над което той работи: Фрагментът е нахлуването на смъртта в произведението. Като го разрушава, тя му отнема клеймото на привидността. Има зрънце истина във вярата, че неизменно всичко е все още тук. В клавиатурата на всяко едно пиано е скрита една цяла Апасионата, композиторът просто трябва да я извлече, но за това очевидно е необходимо пианото да е на Бетовен. "Естетическа теория" е посмъртната книга на Теодор В. Адорно. В нея Адорно излага идеята, че изкуството е единственото средство, с което може да се разкрие и пречупи наложеното с помощта на разума господство върху природата и обществото. То е форма на мисленето и на езика, която позволява осъзнаване на половинчатата рационалност на "логиката на тъждеството" и която с радикалността си дава шанс и запазва опита от особеното, от "нетъждественото". Научна редакция: д-р Стилиян Йотов Консултанти: Красимир Мирчев (френски), Димитър Илиев (гръцки и латински): diamonds: : diamonds: : diamonds: Теодор Визенгрунд Адорно (1903-1969) - философ, социолог, музиколог - е един от най-значимите представители на критическата социална теория, развивана от Франкфуртската школа. Наред с Лудвиг Витгенщайн и Мартин Хайдегер допринася за радикалния прелом във философията през XX век. Изключителен познавач на модерното изкуство, особено на музиката. Разбиранията му са повлияни от Валтер Бенямин, с когото са приятели, и от Албан Берг, при когото учи композиране. Автор е на "Диалектика на Просвещението" (в съавторство с Макс Хоркхаймер), "Негативна диалектика" и др.