Борба с ангела

Тадеуш Ружевич (Tadeusz Różewicz) е една от най-ярките и значими фигури както в полската, така и в световната литература. Поет, прозаик, есеист, драматург, сценарист, с внушително по обем и по идеи творчество. Безспорен новатор, Ружевич още приживе спечели признанието и на полските академични среди, обявили го за "доктор хонорис кауза" на пет полски университета. Удостоен е също така с полска държавна и с редица международни награди, сред които Голямата немска награда за култура на Силезия, "Златен венец" на Стружките вечери на поезията и др. Превеждан е нееднократно на много езици, бил е и сред номинираните за Нобелова награда. Още след първото му издание във Великобритания английският критик Ал Алварес го нарече "един от най-големите съвременни поети".
Влиянието на Ружевич върху развитието на цялата следвоенна полска поезия е огромно. То е главно в това, че неговата поетика откри нови възможности за проникване в същността на житейските явления и конфликти, стимулира търсенето на индивидуален стил и поетичен език, различен от традиционната версификация. Драматургичното му майсторство го нарежда сред видните творци от европейския театър на абсурда.
Роден е на 9 октомври 1921 г. в малкото полско градче Радомско. На 18 години му е съдено да изживее ужаса на войната и хитлеристката окупация на Полша. Бил е в партизански отряд на Армия Крайова. Зрелостният си изпит Ружевич полага след войната и записва "История на изкуствата" в Ягелонския университет в Краков, но не завършва. Живее една година в Унгария (1949-50). После се установява да живее в Гливице, а от 1968 г. - във Вроцлав. През 1957 г. Ружевич получава стипендия и заминава за Париж, където се среща с Чеслав Милош. Пътуванията му из почти всички европейски и други, по-далечни страни, са също доста съществена част от творческата му биография и са намерили отражение в стиховете му.
Тадеуш Ружевич умира на 24 април 2014 г. във Вроцлав.

Книги с поезия: Неспокойствие (1947), Червена ръкавичка (1950), Пет поеми (1950), Времето което идва (1952), Стихове и картини (1953), Сребърен клас (1955), Усмивки (1955), Отворена поема (1956), Форми (1958), Разговор с принца (1960), Зелената роза (1961), Нищото в плаща на Просперо (1962), Трето лице (1968), Regio (1969), Стихове (1974), Травматичен разказ. Душичка (1979), На повърхността на поемата и в средата (1983), Избрани стихове (1984), Барелеф (1991), винаги фрагмент (1996), ножчето на професора (2001) и др.

Автор е и на книги с проза и драма, както и на филмови сценарии.

Книги на български език: Лице (поезия, прев. Добромир Добрев, 1972), Смърт в стари декори (проза, прев. Силвия Борисова, 1981), Пет пиеси (прев. Божко Божков, 1993, 2011), Борба с ангела (поезия, прев. Първан Стефанов, 1994), Битка за дъх (поезия, прев. Здравко Кисьов, 2003) и ножчето на професора (поезия, прев. Веря Деянова, 2017).

Стихотворенията, които представяме тук, са от книгата с избрани стихотворения Битка за дъх в подбор и превод на Здравко Кисьов (изд. "Карина М", София, 2003).



УЧЕНИКЪТ НА ЧАРОДЕЯ

Защо отворих очите си
Залива ме свят от форми и багри
вълна след вълна
багра след багра
оставен съм на обсебване
от отровни зеленини
от студената синева
от пронизващо жълти слънца
от ярко червени омари
и не успявам да се наситя

Защо отпуших ушите си
преизпълват ме живи съзвучия
ехо от гласове на умрели
даже сълзата разполовява лицето ми
както елмазът със съскане реже стъкло
а тишината опъната тътне
като кожа на войскови барабан
нещастен аз слушам как тревата расте

Защо развързах езика си
и мълчанието-злато загубих
Какво ново под слънцето
може един дърдорко да каже
Широко разтворен
аз не знам заклинания
за да се затворя сам
в себе си



ЖИВА ЗВЕЗДА

Какви дни ме оплитат
меки ухаещи
като брадите на асирийски търговци
толкова дни толкова дни
подредени изкусно

Какви нощи ме поглъщат във себе си
тъмни като хранопровод
застлани със слузеста ципа от роза
толкова нощи толкова нощи
прекарани в корема на кит

Дойде мой приятел
с дупка на челото
и отскубна брадите изкусни
разпори на опиянението корема
изтегли от мене
тънкия гръбнак на влечуго
и постави нов бял млечен стожер
като звезда от живо сребро