Ад

Божествена комедия е съставена от три части, Inferno (Ад), Purgatorio (Чистилище) и Paradiso (Рай), всяка от които има съответно 34, 33 и 33 песни.

Първа част, Ад, е несъмнено най-популярната и често е публикувана под заглавието Адът на Данте. Първа песен служи като въведение към цялата Божествена комедия и така всяка част става с дължина от точно 33 песни. Числото 3 е важно, символизирано от дължината на всяка част. Също така три е и святото число на Троицата. Начинът на създаване на римата в произведението е, според много критици, за да се подскаже, че за да продължи напред, човек трябва да се върне назад. Това, че сборът на песните е точно 100, също не е случайно. И трите произведения завършват с думата "stelle" (звезди).

Поетът разказва в първо лице пътешествието си през трите дяла в царството на мъртвите, продължаващо през Страстната седмица през пролетта на 1300 г. Неговият водач през Ада и Чистилището е латинският поет Вергилий, автор на Енеида, а през Рая е Беатриче, дантевият идеал за идеалната жена. Беатриче е истинска флорентинка, с която той се запознал в детството си и на която се възхищавал отдалече.

Сюжет на "Ад":
Поемата започва в разпети петък в годината 1300, "По средата на жизненият ни път" (Nel mezzo del cammino di nostra vita), на фона на музикалното ре. Данте е 35-годишен, на половината на библейски разрешените 70 години (Псалм 89:10), изгубен в тъмна гора, нападнат от зверове (лъв, пантера и вълчица; алегорично изображение на изкушението към грях); той не може нито да им избяга, нито да намери "прекия път" (diritta via) към спасението (символизирано от слънцето зад планината). Съзнавайки, че се съсипва, че пропада на "дълбоко място" (basso loco), където слънцето е безмълвно (‘l sole tace), Данте е в крайна сметка спасен от Вергилий, след като любимата му Беатриче се е застъпила за него (Песен II) и той и Вергилий започват своето пътешествие в подземния свят.