Човекът сам е бродник

Франсис Кинг се вълнува от темите за самотата, за равнодушието, граничещо с жестокост, и за неискреността в общуването между хората. Прекарал дълги години в различни краища на света, той сам окачествява себе си като вечен странник и героите му, подобно нему, са неспокойни бродници, сякаш лишени от корени. Към тях авторът проявява състрадание, по-скоро хладно и делово, но сходно с онова на опитен лекар, комуто можеш да се довериш.

Съдържание

Преди всичко традицията (Владимир Трендафилов) . . . 5
Гласове (Вениамин Младенов) . . . 13
Дървото (Вениамин Младенов) . . . 29
Брайтънската хубавица (Бойка Диолева) . . . 47
Дом (Вениамин Младенов) . . . 66
Загуба (Бойка Диолева) . . . 80
Късче чуждо поле (Бойка Диолева) . . . 115
Козата (Вениамин Младенов) . . . 147
Празненството на мъртвите (Бойка Диолева) . . . 159
Косвен метод (Бойка Диолева) . . . 185
С аромат на мимоза (Бойка Диолева) . . . 209
Тъй оскърбена и унизена… (Вениамин Младенов) . . . 225
Неделните вестници (Вениамин Младенов) . . . 243
Расото (Вениамин Младенов) . . . 255
Последният му дом (Бойка Диолева) . . . 266
Съдържание . . . 279