В ония бурни години

Съюзната контролна комисия в България се събира в пълен състав и пристъпва към своята дейност на 29 ноември 1944 г. В нейното ръководство влизат маршал Ф. И. Толбухин - председател, генерал-полковник С.С. Бирюзов - заместник-председател, пълномощният министър А. А. Лавришчев - политически съветник при председателя на СКК, генерал-лейтенант А. И. Черепанов - помощник-председател и контраадмирал Н. О. Абрамов - помощник-председател.

Официалните отношения на Съюзната контролна комисия с българското правителство се поддържат само чрез ръководството на СКК. Останалите членове на СКК нямат право да се обръщат директно към правителството по каквито и да е въпроси. Това важи и за ръководителите на военните мисии на Великобритания и САЩ в България - генерал-майор У. Оксли и генерал-майор Д. Крейн. Тази забрана обаче не се отнася за политическите съветници на тези две държави в София - Хустън Бозуел и Майнард Барнс, които не влизат в състава на военните мисии на своите страни. Поради голямата заетост на маршал Толбухин и неговото почти постоянно отсъствие от България председателството на СКК фактически се осъществява от С. С. Бирюзов.

Българското правителство оказва пълно съдействие на Съюзната контролна комисия. То се стреми да спазва безрезервно всички клаузи на сключеното примирие. За тази цел е създадено и специално Комисарство за изпълнение на съглашението за примирие с ръководител министъра на външните работи.