Витязът в тигрова кожа

"Витязът в тигрова кожа" е средновековна поема, смятана за национален епос на Грузия. Написана е през 12 век от грузинския поет Шота Руставели - "короната и славата на грузинската култура". Смята се за "шедьовъра на грузинската литература" и за векове се държи на видно място в сърцата на грузинци, голяма част от които могат да цитират цели строфи от поемата. Първите оцелели преписи датират от 16 век. Отпечатана е за първи път в Тбилиси през 1712. До началото на 20 век, копие от тази поема е било част от зестрата на всяка булка. Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и, следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, поезия, която описва най-високите идеали и стремежи на грузинската нация. Историята се развива в Индия и Арабия. Разказва историята на двамата герои Автандил и Тариел, както и за стремежа им да намерят обекта на любовта, Нестан-Дарежан. Посветена на царица Тамара, която е прототип на Нестан-Дарежан, творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в златния си век. Тези идеализирани герои, верните приятели са обединени от куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност, които прогласяват равенство между мъжете и жените с голяма радост. Поемата се разглежда като "коронация на мисълта, поетическо и философско изкуство на средновековна Грузия", сложна творба с богати и върховни жанрове. Въпреки привидната си сложност, е "грузинската визия за света".