Смъртта е занимание самотно

Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели - странници и самотници - падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време? "Смъртта е занимание самотно" е една от най-зрелите и завършени творби на великия американски писател Рей Бредбъри. Точно тридесет години след публикуването? българският читател може отново да? се наслади в чудесния превод на Жени Божилова. Вече валеше из ведро, големият червен трамвай залиташе през тъмните крайпътни ливади, а пороят шибаше по стъклата и скриваше от погледа околния простор. Преплувахме край Кълвър сити, без да видим филмовите студиа, и продължихме, грамадният вагон пъхтеше, дъските на пода скимтяха, скърцаха празните седалки, свирката пищеше пронизително. Ужасна смрад лъхна зад мен, когато невидимият изкрещя: — Смъртта! Свирката заглуши думите му и той пак подхвана: — Смъртта... Ново изсвирване. — Смъртта — изрече гласът зад гърба ми — е занимание самотно! Стори ми се, че ще се разплаче. Взирах се напред в поройния дъжд, който се втурваше да ни посрещне. Трамваят забави ход. Човекът се надигна разгневено, готов сякаш да ме напердаши, ако не го изслушам и не погледна най-сетне към него. Искаше да бъде видян. Искаше да ме удави в тая своя нужда. Усетих ръцете му да се протягат, но като юмруци ли или като остри нокти — за да ме одере или да ме удари, това не разбрах. Вкопчих се в облегалката пред мен. Гласът му избухна: — О, смъртта! Трамваят спря. Давай, казах си, довърши го! — Е занимание самотно! — изрече той със зловещ шепот и слезе на спирката.