Барабани бият за Ранкас

Мануел Скорса (Manuel Scorza, Manuel Scorza Torres), перуански поет, прозаик, редактор, издател и политически активист, е роден на 09.09.1928 г. в Лима. Учи в Главния национален университет в Лима (1945), където се занимава с политическа дейност. Напуска страната в 1948 г. след военния преврат. Установява се в Париж, преподава испански език в Екол Нормал. Дебютира с поетичната книга "Проклятия" (1955), последвана от "Сбогувания" (1959). През 1958 г. се връща в Перу, но в 1968 г. отново го напуска поради политически сътресения. През 1970 г. публикува романа "Траурен марш из Ранкас", с който започва епичната му пенталогия "Балада" (друго заглавие - "Беззвучната война"). Тази поредица от романи, преведени на повече от четиридесет езика, се превръща в един от популярните и признати произведения на перуанската литература през 20 век. Носител на Националната награда за поезия "Хосе Сантос Чокано" (1956), наградата "Планета" (1970). Загива с още няколко латиноамерикански писатели (общ брой загинали - 181 души) на 27.11.1983 г. в самолетна катастрофа на Boeing 747 край Мадрид на път за конгрес в Богота. Посмъртно са издадени "Събрани стихотворения" (2012).

Случайно ли излязоха — с малки разлики в годините, без никаква взаимозависимост помежду си — "Объркани записки" на Ивайло Петров и "Педро Парамо" на Хуан Рулфо или "Барабаните бият за Ранкас" на Мануел Скорса? На пръв поглед различни, но в дълбочините си близки корени дават сродни плодове. Изконно българското "Време разделно" на Антон Дончев се оказва много по-непосредствено близко до латиноамериканската романистика, отколкото до западноевропейската.

Румен Стоянов