Островът на дъгите

За разлика от сестра си Алекса, чиито амбиции й осигуряват място по самите върхове на висшето общество, Катрин е по-стеснителна и романтична.

Но в един ден се оказва, че тя е принцеса — наследница на огромното богатство на Острова на дъгите и не е истинска сестра на Алекса. От този момент нататък Катрин открива любовта и блясъка на живота.

Островът на дъгите е мястото, където всичко започва отначало.

Пролог
Вашингтон, окръг Колумбия... декември 1990

Пред главния вход на Мемориал Хоспитал се бе скупчила разнородна тълпа от репортери — политически коментатори от елитната вашингтонска преса и редактори на забавни програми от основните телевизионни компании. Политическият живот в столицата бе в своя "тих" период. Белият дом, Сенатът и Съдът се бяха оттеглили в почивка за коледните празници, а президентът и първата дама бяха заети с обичайните благотворителни тържества. Но не липсата на политически новини бе накарала политическите журналисти да се намесят в сфера, която по право се полагаше на колегите им от шоубизнеса. Те бяха тук заради Александра Тейлър, а в този град на могъщество, власт и слава Алекса се радваше на широка популярност.

Тя не беше нито член на Сената, нито член на Конгреса. Алекса беше актриса. В един град, където политиката стоеше над всичко, тя не заемаше висок пост в политическия елит. И все пак в известен смисъл Алекса беше избраница на хората, на милионите зрители, чиято любов към знаменитата актриса бе направила от "Пенсилвания Авеню" най-сензационния, най-гледания сериал през последните пет години. Въпреки че някои от вашингтонските журналисти се чувстваха длъжни от време на време да подхвърлят презрителни забележки за тази твърде нашумяла телевизионна драма, чиято цел бе да покаже страстите, властолюбието и сблъсъка на различни съдби в столицата, никой не оспорваше таланта на чаровната шоу звезда. Алекса се харесваше както на почитателите си, така и на пресата и омърлушените лица на репортерите, които се бяха събрали пред болницата, изразяваха най-искрена загриженост.

— През цялата нощ сме били тук, Джоун, с надеждата да чуем добри новини. — Замръзналото и уморено лице на кореспондентката от програмата "Добро утро, Америка" беше красноречиво доказателство за нощното бдение, а мрачното й изражение подсказваше, че новините са твърде обезкуражаващи. — Преди десет минути говорителят на болницата се срещна с нас и само повтори фактите, които ни станаха известни още в полунощ. Състоянието на Алекса Тейлър е критично. Спешната операция за спиране на вътрешния кръвоизлив е преминала успешно, но Алекса все още е в кома.

— Научи ли някакви подробности за злополуката? — попита Джоун Ландън от студиото в Ню Йорк.

— Полицията все още не е направила официално изявление, но ние разполагаме с няколко факта. Вчера, в късния следобед, минути след загадъчен телефонен разговор Алекса е напуснала уединената си вила, разположена в Чесъпийк Бей, качила се е в колата си и е потеглила по криволичещия път към вътрешността на щата. Пътят представлява серия от опасни остри завои — един кошмарен участък, който, разбира се, е доста познат на Алекса — и въпреки, че сега вали сняг, по време на инцидента пътищата са били сухи и чисти. Макар че тя много често е шофирала по този път и въпреки безопасната пътна обстановка, по някаква причина Алекса не е успяла да вземе един от завоите, колата й се е блъснала в една скала, паднала е на плажа и е избухнала в пламъци. Като по чудо, преди колата да експлодира, Алекса е успяла да скочи или пък при удара просто е изхвръкнала навън.

— Ти каза "по някаква причина". Имаш ли представа каква точно е била причината?

— Този въпрос предизвиква най-различни размишления и догадки. Съдейки по разстоянието, което колата буквално е прелетяла, преди да падне на брега, скоростта трябва да е била доста висока. И все пак по шосето няма никакви следи от спирачки...