Изповед

Ашли седеше по турски на леглото и пушеше цигара. Деймън лежеше, опрян на възглавниците и я гледаше.

— Бременна съм — каза тя.

Той трепна и присви очи.

Ашли не гледаше към него. Дръпна силно от цигарата си, издуха пръстенче дим и го наблюдаваше как се стопява пред лицето й, докато изтръскваше цигарата в пепелника.

Колко по-различна изглеждаше тази вечер от начина, по който бе изглеждала преди четири месеца! Пак бе красива, разбира се. Все още ги имаше дългите й пищни бедра, твърдите гърди, млечнобялата кожа. Сега косата й бе по-дълга — знаеше, че Деймън я харесваше по-дълга — и си слагаше парфюма, който той й бе подарил за Коледа.

Ала бе различна. Като начало, прекалено много пъти се бяха карали заради Ребека. По много начини, повече или по-малко очевидни, Ашли се бе опитвала да го обвърже по-силно със себе си. И не бе успяла. В гнева си започна да се нахвърля върху Ребека и да обвинява Деймън, че още е влюбен в нея. Бавенето му с развода наливаше масло в огъня...