Фабиан

"Фабиан. Историята на един моралист" е роман от немския писател Ерих Кестнер (1899 - 1974), публикуван през 1931 г. Ерих Кестнер е познат на широката читателска публика главно като автор на детски книги. Но преди всичко той изявява своя лирически талант. Първите му литературни успехи съвпадат с последните години на Ваймарската република в Германия. Тогава именно Кестнер публикува стихосбирките си "Сърце върху талията", "Един човек осведомява" и "Песен между столовете", които му създават голяма и малко скандална известност. Необичайният тон, хапливата ирония и сатирична агресивност на стиховете му кара критиката да говори за него като за автор на "римувани сквернословия", в които човешките отношения "се подлагат на дисекция". Поезията на Ерих Кестнер бързо е причислена към течението на така наречената "нова предметност" (или: "нова вещественост" - Neue Sachlichkeit). Но сам писателят подчертава, че лириката му си поставя определена художествена задача, а именно да възпита читателя в "искреност на чувството" и в "яснота на мисълта". Кестнер изисква от литературната творба да има "потребителна стойност", тоест поетът трябва да има в своята "лирична домашна аптечка" лек срещу всяка душевна болка. "Писателят с неизчерпаемия и слънчев хумор", както наричат Ерих Кестнер, се обявява против "чистата поезия", предназначена за изискани литературни гастрономи. Неговите творби трябва да възпламеняват или успокояват, да критикуват или да съчувстват - съобразно със случая. А според диагнозата писателят си служи с различни рецепти - той е дързък, но никога циничен, интелигентен, но без замайващо дълбокомислие, елегантен, но не и повърхностен. В стихотворенията си Кестнер разбулва интимни и социални тайни, но когато се сблъсква с безсъдържателност, конвенционалност, лъжлив патос и глупава назадничавост, той става остър и безпощаден.