Икономическата мисъл в България от XIX век до средата на XX век

Главното, което характеризира икономическото развитие в българските земи през средата на ХІХ век, е напредналият процес в развитието и разпространението на капиталистическия начин на производство. На фона на разлагащата се господстваща турска феодална деспотична система производителните сили в страната достигат чувствителен напредък (независимо от неимоверните пречки), в резултат на което, новите прогресивни форми на организация на труда проникват все по-широко в редица отрасли на народното стопанство. Икономическият подем през 60-те и 70-те години на ХІХ век намира най-пълно проявление в промишлеността и градското стопанство. По своята специфика тази сфера на материалното производство (въпреки че заема относително малък дял в общия обем на българското стопанство) има определящо значение за цялостното обществено-икономическо развитие на страната. Производителните сили в градската икономика поначало са най-динамични, а техният растеж оказва непосредствено въздействие за формирането и разпространяването на нови по-прогресивни обществено-икономически отношения. Както в предходните десетилетия промишлеността в българските земи се осъществява предимно в рамките на занаятчийското производство. Развитието на занаятите през третата четвърт на ХІХ век се изразява в тяхната по-нататъшна специализация, в нарастването на броя на ангажираните лица - в количествения ръст на продукцията, в усъвършенстването на технологията и производствения процес и пр. Задълбочава се отделянето на занаятите от земеделието, нараства ролята на домашния занаят в селото, възникват редица нови отрасли на производството. След Кримската война в Османската империя настъпват редица политически и стопански промени, които водят до създаването на нови условия за развитието на занаятчийското производство. Засиленият внос на по-евтини машинни изделия от западноевропейските капиталистически страни води до редица сътресения в развитието на местната промишленост. В резултат на конкуренцията западат редица занаяти и се стига до упадък на цели занаятчийски отрасли.