Мениджмънт в условията на интернационализация и глобализация

В концептуален план ще бъде направен опит проблематиката на глобалното управление да се представи както в традиционното "управленско измерение", така и в един по-различен план: мястото на управлението в съвременната икономическа теория. По-конкретно става дума за направлението, което търси отговор на въпроса, до каква степен институциите, организациите и правата на собственост определят насоките, темповете и мащабите на икономическото развитие. Икономическата теория все повече интегрира идеи от различни области на познанието (например от областта на правото, психологията). Същевременно тя предлага знания, които позволяват по-доброто разкриване на съвременното управление. Утвърждаването на ролята на институциите като норми и правила, създадени от хората за регулиране на тяхното взаимодействие (Дъглас Норт), както и разбиранията за ролята на правата на собственост и разходите по сделката (Р. Коуз, О. Уилямсън), утвърждават теоретични модели, които могат да ползват и представянето на управлението в условията на глобализация. Основни постановки за мястото на управлението в "институциите", разделянето на собствеността от управлението ще бъдат използвани при разкриване на особеностите на управлението и неговата "многоетажност" във въвеждащите глави. Реалността и житейският разум диктуват този подход. Дали това е правилно, ще прецени читателят. В хода на работата си все по-ясно откроявам и считам за особено важни доказателства за връзката между научаването и глобалното: от една страна, това е достъпът до знания, разпознаването на добрата практика чрез включване в глобалното интернет пространство, от друга, това са новите възможности, предоставяни чрез "облаците" (clouds): новите приложения в информационните технологии позволяват "ресурсът" информация да се съхранява в системи/облаци, разположени в различни страни. В този смисъл има разминаване между национално и интернационално и освен това разширяване на "източниците" на доставка и съхраняване на важен ресурс. В книгата въпросите са представени в девет глави, увод и заключение. В първата група от глави (първа, втора и трета) се търси отговор на базовите характеристики и на новостите в управлението в един глобализиращ се свят, с втората група глави (четвърта, пета, шеста и седма) се цели навлизане във функциите на управлението - това, което дава по-релефна представа на управлението, в осма глава се акцентира върху динамиката на управлението - процеса на вземане на решение, и последната - девета глава, търси обобщаващия, хетерогенен отговор на някои нови тенденции, които не са самостоятелно осветлени на предходните страници, но са важни за осмисляне на проблематиката на управлението в условията на интернационализация и глобализация. Трудът е подкрепен с множество примери и казуси от международната и българската практика.