Седнал във въздуха

Този сборник включва различни текстове, писани най-вече за вестник "Сега" през годините, от 1999-а насам. Докато ги събирах на едно място, установих, че както и да ги разбърквам според хронологията на излизането им, смисълът не се променя особено.

Битието си остава все така непробиваемо, както би възкликнал кърлеж, впил се в задника на възрастна слоница. В това е и цялата еротика на опита с думи да подчиним света. В непробиваемостта!

Почтеността изисква да предупредя евентуалния читател: и този опит е неуспешен. Дали ще прочетете тези публицистични откъси, "Пилешка супа за душата", "По следите на изгубеното време" или някой наръчник по дзен, все няма да заживеете по-щастливо.

Нито пък светът ще стане по-добро и по-разбираемо място за вас. Писаното слово няма щастлив край. Остава единствено надеждата, че няма край, макар всички да знаем, че има.

Един ден дъртата слоница просто ще приседне...

Тогава, изправили се пред Великия системен администратор, както и да го увъртаме, ни е необходима сила, за да признаем: Така и не се научихме на добро и лошо, така и не разбрахме, кое е грях и кое - праведност. Поне се забавлявахме.

И последно: надявам се да принадлежа към последното българско поколение, за което свободата на словото не е нещо, което се подразбира от само себе си. Надявам се да съм последният смешноват човек, който смята, че всеки ден трябва да отвоюва от някого правото да говори и пише, каквото мисли. Надявам се след време всеки, случайно прочел тези статии, да ми се присмива, или - още по-добре - да не ги разбира изобщо. Надявам се...