Носталгия

«Тази стихосбирка е посветена на моята скъпа и далечна родина България. Това е моя избор, да обединя и да се слея с живота на жената и да излея душата на всички като мен. И ако съм успяла, това го дължа на вас, жените зад граница, търсещи топлина, взаимност и обикновено човешко щастие.»

Родино мила

Родино, далечна, любима.
По теб тъжа, незабравима.
Помня деня, в който тръгнах,
как в покруса и сълзи потънах.

Там останаха род, море и поляни,
роден град, а там всички засмени,
слънцето твое, над билото спряло,
и онзи дъх на жито узряло.

Там е ароматната липа голяма,
където почивате си с мама.
Цялата градина - свежа и зелена,
бръшлянът като мек килим се стеле.

Родино мила, болка и въздишка