Айвънхоу

"Айвънхоу" е исторически рицарски роман от Уолтър Скот, издаден през 1819 година. Действието се развива през 12 век във феодална Англия. След завършването на Третия кръстоносен поход много рицари се завръщат в Европа. Английският крал Ричард Лъвското сърце на връщане към Англия, попада в плен на австрийския херцог Леополд V Бабенберг. Принц Джон се възползва от отсъствието на брат си и започва еднолично да управлява страната, като разпалва враждите между нормани и саксонци и плете интриги срещу краля, надявайки се да получи короната. Богатият саксонски феодал Седрик Саксонеца, от своя страна крои планове да възроди могъществото на саксонците и да отхвърли властта на норманите, като се надява да постави начело на саксонците сър Ателстън от Кънънгзбърг, потомък на англосаксонския крал Алфред Велики. Апатичният Ателстън не вдъхва доверие, и затова Седрик се надява да го ожени за своята повереница, лейди Роуина. Но плановете на стария саксонски тан са осуетени от неговия син Уилфред Айвънхоу, който е влюбен в Роуина. Уилфред се присъединява към кръстоносната войска на крал Ричард, без съгласието на своя баща, който заради своеволието му го прогонва от дома си. Айвънхоу се завръща в Англия, управлявана от принц Джон и неговата свита. Айвънхоу участва в рицарски турнир и го печели под чуждо име, като избира за кралица на любовта и красотата лейди Роуина. Тайно се е завърнал в родината си и Ричард Лъвското сърце. Стрелецът Робин Худ действа със своите разбойници из горите. Откъс: " - Аз слабо познавам рицаря Айвънхоу - отвърна поклонникът със смутен глас. - Бих желал да го познавам по-добре, лейди, щом вие се интересувате от съдбата му... Лейди Роуина въздъхна дълбоко и запита кога се очаква да се върне рицарят Айвънхоу в родината си... - Да бе дал Бог да беше пристигнал благополучно тук - каза Роуина, - та да може да участва в близкия турнир, където рицарите на тази страна трябва да покажат своята ловкост и смелост... Как изглеждаше той, страннико? ... Тежко ли се бе отразила болестта на здравето и хубостта му? ... Благодаря ви, поклоннико, за тези вести за моя другар от детинство...."