За поръчки и запитвания: 0877/240341 За поръчки и запитвания: 0877/240341 За поръчки и запитвания: 0877/240341 За поръчки и запитвания: 0877/240341 За поръчки и запитвания: 0877/240341

На този свят

1 бр.
Състояние
Отлично
Град на издаване
София
Година
2017
Страници
80
Език
Български
Корици
Меки
Ширина (мм)
140
Височина (мм)
210
Художник
Севдалина Драгнева
12.00 лв.
12.00 лв.
При нас ползвате 20% отстъпка при доставка с Еконт

Описание

С това впечатление завладява вече десетилетия истинските ценители на изящната словесност творческият свят на Матей Шопкин. Такъв битува поетът и в най-новата си творба - "На този свят". В книгата си авторът предлага за първи път пред читателите нови 79 стихотворения. Погледната в сюжетно-тематичен план, стихосбирката не ни изненадва, защото се докосваме до познатия ни творчески натюрел на поет и човек, който остава верен на своята идейна барикада и литературна социално-гражданска позиция. Читателят се среща отново с едно изключително честно, откровено, изповедно поетично четиво. Много от стиховете му са едно своеобразно синовно преклонение пред българската земя, в която човекът може да бъде истински щастлив и си заслужава да се живее. Неслучайно поетът заявява: На този свят остава моят род и неговият път ще продължава с великата борба за чест и слава и с огнената жажда за живот. ("Проглас") Струва ми се, че под родното поетическо небе нямаме друг творец, в чиито стихове да присъства така респектиращо патриотичната тема. Прегърнал вълшебна Орфеева лира, живея под вечния български свод, живея и вярвам, че тук се намира големият смисъл на моя живот. ("Големият смисъл") А колко здрави и дълбоки са корените на обичта му, закърмена още от майчината люлка в родното му място. И затова се връщам, роден край, под стряхата на бащината къща, при моя незабравен земен рай, където всичко с обич ме обгръща. ("Роден край") И този глас на неизкоренимата и завещана от дедите ни сроденост с татковината ни звучи не по-малко покоряващо и в стихотворенията му "Пролетен шепот", "Утринен възторг", "Славослов на Костенец", "Вечер в Петрич" и мн. др. Това е може би и основната тъкан, която е органически втъкана в канавата на цялото му творчество. Любовта към отечеството у Матей е неразривно свързана не само с героичното ни минало, завета на нашите достойни предци, но тя е подплатена и с невероятното му преклонение пред красотата и обаянието на уникалната българска природа. В това ни убеждава и възторженият живописен пейзаж, който одухотворява атмосферата на редица негови творби. Немислим е обаче творческият свят на Матей Шопкин без неизменното присъствие наред с патриотичните мотиви и на социално-психологическата тема. Поетът не може да понася безпрепятствено ширещите се социални неправди, лъжите, измамите и бруталната арогантност, ненаситната алчност, които разнищват днешна капиталистическа България. Поетът более и страда за унизителната участ на изтерзаните и изпаднали в незаслужена беда. Будната му гражданска съвест неистово крещи: Навред по родните предели върлува сган от подлеци. Къде са свестните ни цели? Къде са звездните венци? ("Попътни строфи") Немалко стихове стенат от униние, напрежение, а други се тресат от негодувание и протест. В трети огорчението и разочарованието прехвърлят всякакви граници. Това предизвиква и поетовия суров упрек към осъдителното примиренчество на съвременниците му: Виновни сме ние, защото мълчим и всеки се крие зад маски и грим. Мълчим обладани от гибелен страх и с пламнали рани потъваме в прах. ("Пустота") На гневен прицел в книгата е подложена с жестока, но справедлива присъда днешната антихуманна ценностна система, която се налага по най-арогантен начин от управляващите. Тя стряска и вбесява автора, който категорично заклеймява: О, времена на безпаметни измени, на подлости, на страх и нищета! Угасват всички мисли съкровени и пада прах над всяка красота. ("Време") Тези стихове на Матей Шопкин в никакъв случай не бива да се квалифицират като поза и стремеж да се угажда и обслужват политически сили. Те ни грабват с крещящата си актуалност, гражданска загриженост, с войнстващата си непримиримост и доблест. И това сигурно зарежда поета със сили и енергия да се бори безотказно и всеотдайно за българската национална и социална кауза. Затова и няма намерение да слага оръжие, възправяйки мъжествено гръд срещу безпощадните низост и падение на днешния циничен ден, усърдно прикриван зад измамното було на някаква лъжедемокрация. В това ни убеждава недвусмислено и финалната строфа на стихотворението му "Време": С душа открита, нежна и корава във време на лъжи, позор и срам, оставам син на моята държава и няма никога да я предам! Тези парещи слова изригват като огнена лава от пламналата като вулкан гръд на един поет-гражданин, посветил се всецяло на погазените светли мечти и идеали. Новата поетична книга на Матей Шопкин "На този свят" не блести с някаква самоцелна художествено-естетическа натруфеност - нещо, което може да го демонстрира поетът с доказаната си професионална зрялост, но ни завладява с уникалното си неоценимо актуално поетическо въздействие. Стиховете му сякаш изхвърлят като необуздаем кратер огнедишащи социални и патриотични интонации, което издава експлозивния динамичен темперамент на напрегнатата му реактивна творческа индивидуалност. А това несъмнено му отрежда място сред водещите ни литературни творци в областта на съвременната ни социално-гражданска и патриотична поезия.

ДобреСайтът използва 'бисквитки', за да подобри услугите. Продължавайки разглеждането му автоматично се съгласявате с тяхното използване.
Съобщение
Въпрос