Пътища от думи

Боян Ангелов - председател на Съюза на българските писатели, представи тези дни най-новата си книга "Пътища от думи" (изд. "Богианна"). В нея читателите ще прочетат статии, есета и рецензии за видни наши просветители и културни дейци (Христо Ботев, Нешо Бончев, Людмил Дринов, Дамян Дамянов, Атанас Божков), за съвременни автори (Ангел Симеонов, Иван Гранитски, Радомир Андрич - Сърбия, Ахмет Емин Атасой, Петър Доневски, Ирина Велева, Боян Бойчев и др.), както и поредица от пътеписи за Швейцария и Китай - за малко познати на родния читател особености - духовни, природни, урбанистични, исторически, артистични. Авторът потретува с точни щрихи фигурите на изследваните писатели, припомня техни силни строфи, които не бива да бъдат забравяни в сложното, преинформирано време. Каква по-категорична и въздействаща сентенция би могла да се роди днес от написаното вече от Дамян Дамянов още през 1967 г.: Свободата не е съществително, както казват филолозите. Тя не е остър знак повелителен, тя е полъха, кълнът на зрънцето. Тя е риза със дупка куршумена, през която се вижда слънцето. В есето си "Писателят и пътят" Боян Ангелов отбелязва: "Преди петнадесет века пророкът Мохамед изрекъл: "Не казвай колко си образован, кажи ми колко си пътувал". Тази мъдрост приканва писателя непрекъснато да обогатява своите впечатления с чудесата на живота и да се вдъхновява от случващото се, защото действителността е по-богата и по-наситена с емоции от всяко индивидуално въображение, колкото и богато да е то. Тези сблъсъци с реалността карат емоциите ни да предсказват непредсказуемото и да конструират пътищата към съдбовни градиенти". По този модел Боян Ангелов изгражда писмените гравюри, вдъхновени от пътуванията му по света, пренасяйки емоционалния си трепет в общофилософската канава на днешната българска ситуация - литературна, социална, културна. В подобен контекст за новата книга говори и литературната изследователка Благовеста Касабова, която каза: "Най-дългото, най-трудното е пътуването към себе си, към познанието за себе си. Това пътуване е основното ядро, около което е изградена естетическата позиция на автора. И още едно качество на "Пътища от думи" не искам да пропусна. А то е завладяващата емоционалност и изповедност, обичта и почитта към людете от недалечното ни минало, успели - с цената на усилия и материални лишения, пренебрегвайки мирния и сигурен живот, да сътворят една от най-славните епохи в историята на България."