Необятно

НЕОБЯТНО СТИХОТВОРЕНИЕ

ЗАЩОТО ИСКАХ ДА ЖИВЕЯ НЕОБЯТНО,
ДА ЧУВСТВАМ, ДА ОБИЧАМ НЕОБЯТНО,
ДА НЯМАМ РЪСТ, ДА НЕ ПОЗНАВАМ ГРАНИЦИ,
ДА СЕ ПРЕВЪРНА В ОКЕАН ИЛИ ВСЕЛЕНА -
ЗАВЪРЗАХ СЕ ЗА ПРОЛЕТНИЯ ОБЛАК.

ТАКА СЕ ЗАПОЗНАХ СЪС СВЕТЛИНАТА.
ПОДОБНИ СРЕЩИ ВИНАГИ СЕ ПОМНЯТ.
ОСОБЕНО КОГАТО СИ ПРЕМРЪЗНАЛ
В ОЧАКВАНЕ НА НЕЩО НЕОЧАКВАНО -
НАПРИМЕР ПУКВАНЕТО НА ЗОРАТА.

ТЯ ТИХО МИ ПОДНЕСЕ ЦВЕТОВЕТЕ -
НАЙ-МЪЛЧАЛИВОТО БОГАТСТВО НА ПРИРОДАТА.
С НАЙ-ОБЛАЧНИТЕ НА СВЕТА ОЧИ
ИЗПИВАХ АКВАРЕЛИТЕ НА ГОСПОД
И МИСЛЕХ СИ - ТОВА Е НЕОБЯТЪТ!

ОТ НИЩОТО СЕ ПОЯВИХА ЗВУЦИ:
ЖУЖЕНЕТО, БРЪМЧЕНЕТО, ЦВЪРЧЕНЕТО...
С НАЙ-НЕПОСЛУШНОТО НА ТОЗИ СВЯТ УХО
ДОЛАВЯХ НЕПОНЯТНИТЕ ВИБРАЦИИ.
И БЕШЕ СВЕТЛО, ЦВЕТНО, МЕЛОДИЧНО!

НАСТАНА ПРОЛЕТНОСТ! ПРЕГЪРНАЛ НЕОБЯТА
И В ОПИТ ДА ОБХВАНА НЕОБХВАТНОТО,
УСЕТИХ КАК ЗАПОЧВАМ ДА РАЗДАВАМ
НАТРУПАНИТЕ СВЕТЛИНИ И ЗВУЦИ,
ЛЮБОВИ, ЦВЕТОВЕ И ХАРМОНИЧНОСТИ...

ОСТАНАХА МИ САМО ШЕПА ДУМИ.
ТОВА ЩЕ Е НАЙ-ЦЕННИЯТ ПОДАРЪК
ЗА НАЙ-НЕДОСЕТЛИВОТО МОМИЧЕ,
КОЕТО ТРЯБВА ДА МЕ ИЗОСТАВИ,
АКО ПОИСКА ДА ЖИВЕЕ НЕОБЯТНО!