"Уроци по мълчание" на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове...
Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите "пищят сред мъгли непрогледни", тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота.
Мостове
Малко мостове ми останаха към живота -
все разбити, порутени, а водата - висока...
И залива подпорите, блъска в яростен ритъм,
всеки мост се клатушка - разбито корито!
Зеленясали, хлъзгави, а дъските - прогнили,
над въртопи и бързеи - хитро примките скрили,
се полюшват безпомощни, жалостиво скрибуцат,
сякаш старите спомени там куцукат, куцукат...
Ей такива мостове ми останаха към живота -
все на косъм висят върху бездни стооки,
до един се люлеят на въжета протрити.
И така - докъдето ми виждат очите...
Такива мостове ми останаха към живота.
Знам, за нищо не стават - но как да ги мина кротко?
Такива мостове - няма на кого да ги подаря...
Такива мостове, че не мога дори да ги изгоря!
Из книгата
