Завещание
ИздателНародна младеж
€2.00
Добър ден, народе мой...
ИздателЗвезди
Наличност0 бр.
€17.38
При нас ползвате 20% отстъпка при доставка с Еконт
Описание
Социална и гражданска поезия
Йосиф Петров е роден е на 14.05. 1909 г. в с. Чирен, Врачанско в семейството на средни селяни. Баща му е бил кмет на родното му село. Майка му, макар и будна жена, останала неграмотна. Основно образование Йосиф Петров завършва в родното си село. Средно образование - в Средно механотехническо училище в София. През 1931 г. завършва Школата за запасни офицери в София. От 1936 до 1940 г. следва в Свободния университет в София "Консулство и дипломация", но по семейни причини не се дипломира. Като учител по галванотехника е бил Хумболдов стипендиант в Германия през 1942-1943 г. Започва да пише стихове още на 16-годишна възраст. Първата си стихосбирка "Родна земя" издава през 1939 г. Следват "Под развети знамена" (1944), "Селски и войнишки хуморески" (1945), "Босилкова китка" (1946), "Оранжева земя" (1947), "Чорапът се разплита" - комедия (1948). От 1948 до 1990 г. Йосиф Петров е тво¬рил, но не е издавал и едва след промяната през 1989 г. излезе стихосбирката му "Вик от каторгата", изцяло сътворена и наизустена в концлагера Персин край с. Белене. През 1991-1993 г. издателство "Звезди" издаде още три негови стихосбирки - "Разпилени пъстроцветия" (лирика), "Ти ли ме повика, мое родно село" и "Смях и жлъч" (хумор и сатира). През 1999 г. се появи книжката "Декамеронки като бонбонки. През 2000 г. най-стойностните стихотворения на Йосиф Петров са събрани в "Избрано". Последната стихосбирка "Добър ден, народе мой...", в която са събрани социалните и граждански стихове на поета, излиза от печат в края на 2003 г. През 1937 г. спечелва първа награда за написване химн на селските кооператори в анонимен национален конкурс, обявен от Общия съюз на земеделските кооперации, в който участват 52 души. Журито се състои от поета Теодор Траянов, литературния критик Иван Радославов и Симеон Патев. През 1946 г. отново спечелва първа награда на национален конкурс за Марш на трудовата повинност. През 1991 г. в. "Народна армия" го награждава с голямата си награда за най-хубаво стихотворение, отпечатано във вестника през годината. През 1969 г. се пенсионира като учител. Годините от 1956 до 1959 г. прекарва в концлагера Персин край с. Белене. В Писателския съюз членува от 1948 г. През 1957 г. го заличават от списъка и едва през 1989 г. Общото годишно събрание възстановява членството му по предложение на писателя Радой Ралин - добър приятел на Йосиф Петров. През 1996 г. напуска Съюза на писателите по свое желание, като пише Отворено писмо до председателя му Н. Хайтов, публикувано във в. "Демокрация". Впоследствие членува в Сдружение на българските писатели. Йосиф Петров завършва земния си път на 16.10. 2004 г. в София.
Йосиф Петров е роден е на 14.05. 1909 г. в с. Чирен, Врачанско в семейството на средни селяни. Баща му е бил кмет на родното му село. Майка му, макар и будна жена, останала неграмотна. Основно образование Йосиф Петров завършва в родното си село. Средно образование - в Средно механотехническо училище в София. През 1931 г. завършва Школата за запасни офицери в София. От 1936 до 1940 г. следва в Свободния университет в София "Консулство и дипломация", но по семейни причини не се дипломира. Като учител по галванотехника е бил Хумболдов стипендиант в Германия през 1942-1943 г. Започва да пише стихове още на 16-годишна възраст. Първата си стихосбирка "Родна земя" издава през 1939 г. Следват "Под развети знамена" (1944), "Селски и войнишки хуморески" (1945), "Босилкова китка" (1946), "Оранжева земя" (1947), "Чорапът се разплита" - комедия (1948). От 1948 до 1990 г. Йосиф Петров е тво¬рил, но не е издавал и едва след промяната през 1989 г. излезе стихосбирката му "Вик от каторгата", изцяло сътворена и наизустена в концлагера Персин край с. Белене. През 1991-1993 г. издателство "Звезди" издаде още три негови стихосбирки - "Разпилени пъстроцветия" (лирика), "Ти ли ме повика, мое родно село" и "Смях и жлъч" (хумор и сатира). През 1999 г. се появи книжката "Декамеронки като бонбонки. През 2000 г. най-стойностните стихотворения на Йосиф Петров са събрани в "Избрано". Последната стихосбирка "Добър ден, народе мой...", в която са събрани социалните и граждански стихове на поета, излиза от печат в края на 2003 г. През 1937 г. спечелва първа награда за написване химн на селските кооператори в анонимен национален конкурс, обявен от Общия съюз на земеделските кооперации, в който участват 52 души. Журито се състои от поета Теодор Траянов, литературния критик Иван Радославов и Симеон Патев. През 1946 г. отново спечелва първа награда на национален конкурс за Марш на трудовата повинност. През 1991 г. в. "Народна армия" го награждава с голямата си награда за най-хубаво стихотворение, отпечатано във вестника през годината. През 1969 г. се пенсионира като учител. Годините от 1956 до 1959 г. прекарва в концлагера Персин край с. Белене. В Писателския съюз членува от 1948 г. През 1957 г. го заличават от списъка и едва през 1989 г. Общото годишно събрание възстановява членството му по предложение на писателя Радой Ралин - добър приятел на Йосиф Петров. През 1996 г. напуска Съюза на писателите по свое желание, като пише Отворено писмо до председателя му Н. Хайтов, публикувано във в. "Демокрация". Впоследствие членува в Сдружение на българските писатели. Йосиф Петров завършва земния си път на 16.10. 2004 г. в София.
