Да се обичаме с отворени очи

Хорхе Букай ни отваря очите за най-важната характеристика на Любовта. Тя не се търси, тя не е начинът да запълниш празнотата в себе си. Само ако осъзнаеш, че тя е вътре в теб и вече те изпълва, можеш да я усетиш, да я разбереш истински и да й се насладиш...

Хората правят грешката цял живот да я търсят в другия и да се самозалъгват с очаквания, че той ще запълни дупката в тях. А това неминуемо ги обрича на низ от разочарования...

Любовта и свободата вървят ръка за ръка. Не е възможно да обичаме някой, който се чувства заробен от връзката си. Абсолютно ненужно е да налагаме забрани на партньора си, защото той винаги може да отиде при някой друг. Нещата са елементарни - ако го стори, той просто не е подходящият човек. Въпросът е да е напълно свободен и въпреки това да е с нас.

Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.

Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.

Аз с теб.

Ти с мен.

Аз със себе си.

Ти със себе си. Ние със света.