Дни от историята на мълчанието

Възрастна двойка мълчаливо възражда миналото си. Ала не рутинното общуване с дъщерите им, нито излинялата им любов, а съжителството с домашната помощница неочаквано разбужда приспаните спомени.

Какво е миналото - бреме или богатство? Тъжно или радостно е да преоткриеш себе си, когато животът почти се е изнизал? Възможно ли е да изтриеш с мълчание преживяното, или всеки отминал ден е с теб завинаги?

Въпросите в най-известния роман на Мерете Линдстрьом са повече от отговорите. Точно това цели писателката и великолепно го постига. Когато затвори последната страница, читателят вече не живее с миналото на героите й, а се изправя пред големите въпроси на собствената си история. Премълчана или не.

Меланхолична, добре написана и без никакви неочаквани обрати, без присъди или ясен край, тази книга е сякаш само откъс от много по-голямата история на възрастното семейство, което след драматичната си младост е отвикнало да се справя дори с най-малкия конфликт.

Тази история е разказана от една жена и това си личи във всяка дума - един съвсем женски свят, в който най-голямо място заемат любимият мъж и децата, а всичко останало се сглобява от спомените - поне за героинята от романа. Тя и мъжът й Симон са пенсионери, трите им дъщери живеят отделно и най-близкият им човек е латвийската домашна помощница. В залеза на един спокоен, подреден и пълноценен живот, двамата възрастни съпрузи се опитват символично да затворят кръга и да не оставят нито една тайна неразкрита пред децата си. А тайните в семейството са две - Тя е имала момченце, което е дала за осиновяване, Той е евреин, оцелял през войната, но живеещ с чуждо име и самоличност и тайно търсещ следите на отдавна изчезналото си семейство. Да се признае истината пред дъщерите се оказва непосилна задача и Тя намира утеха като се грижи за гроба на неизвестен млад мъж, а Той потъва в пълно мълчание.