Синеокият дявол

За пръв път го видях на сватбата на брат си, в задната част на тентата. Заел бе наперената, отпусната и леко прегърбена поза на човек, който би предпочел да си прекарва времето в билярд клуб. Макар да бе добре облечен, очевидно не си изкарваше прехраната, седнал на бюро. Никой костюм на "Армани" не може да смекчи такова телосложение - едро и сурово като на работник от нефтена сонда или ездач на бикове от родео. Дългите му пръсти, обхванали внимателно една чаша за шампанско, биха могли с лекота да строшат кристалното столче.

Само един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че той е от добрите стари момчета, които умеят да ловуват, играят футбол и покер и носят на пиене. Не беше мой тип. Интересувах се от нещо повече.

Въпреки това обаче бе интригуващ. Имаше приятна външност, дори бе красив, ако си затвориш очите за леката кривина на носа на мястото на старо счупване. Тъмнокестенявата му коса, гъста и лъскава като козината на норка, бе подстригана късо. Вниманието ми обаче приковаха очите му, които отдалеч изглеждаха тъмносини - неуловим нюанс, който не би могъл да забравиш, след като го видиш. Малко се стъписах, когато той извърна глава и впери поглед право в мен.

Веднага се обърнах, смутена, че ме е хванал да го зяпам. Само че с кожата си продължавах да усещам нещо, някаква силна топлина - явно продължаваше да ме гледа. Изгълтах набързо шампанското си, та сухите мехурчета да успокоят нервите ми, и едва тогава се осмелих отново да го погледна.

В сините му очи блестеше неприличен намек. В ъгълчето на широката му уста се спотайваше лека усмивка. "Определено не бих искала да оставам насаме с този тип", помислих си. Той плъзна очи надолу, оглеждайки ме лениво, после отново ги впери в лицето ми и ме удостои с едно от онези учтиви кимвания, които тексаските мъже са превърнали в изкуство...

"Синеокият дявол" е завладяващата романтична история на чаровния, избухлив и опасен Харди Кейтс, амбициран на всяка цена да продължи своята лична война с милиардерския клан Травис. Мечтата за отмъщение го тласка към безразсъдни рискове... Но както винаги се случва в живота, и най-подготвеният не подозира какво питие ще му забърка Съдбата...