Кой доведе Дорунтина

Исмаил Кадаре е албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970-1982), той застава срещу мюсюлманството, което смята за "неалбанско". В дискусия с него влиза косоваринът Реджеп Чося. Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката "Младежки вдъхновения" (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми - "Мечтания", "Моят век", "За какво мислят тези планини", "Избрани стихове и поеми" (1966), "Слънчеви мотиви", "Избрани поеми за деца" (1975), "Автобиографията на народа в стихове", "Време", "Лирика" и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман "Генералът на мъртвата армия", изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това. През 1965 г. Кадаре написва романа "Чудовището", който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят. Първа глава Стреси беше още в леглото, когато му се стори, че някой чука на портата: дан, дан, дан. Притисна лице във възглавницата с надеждата, че няма да чуе отново тропането, но след малко почукването се повтори. Дявол да го вземе, кой ли е захлопал още в тъмни зори — ядоса се той, като отметна завивката. Докато слизаше по стълбите, на портата се почука за трети път и по ритъма на ударите с металната дръжка Стреси вече се досети кой можеше да е. Той отмести железния лост и с един замах отвори вратата. Въпросът "за какъв дявол ме будиш по тъмни зори?" независимо че не го зададе, се четеше в подпухналите му очи и по израза на лицето му. — Случи се нещо съвсем неочаквано — побърза да каже помощникът му. Стреси продължаваше да го гледа въпросително, а в очите му се четеше: я да видим дали това, което се е случило, е толкова важно, че да дойдеш да ме безпокоиш по пощите? Но Стреси знаеше, че при такива случаи помощникът му рядко грешеше и колкото пъти се готвеше да избухне, в последния момент се принуждаваше да се въздържи, защото се убеждаваше, че онзи е имал право. Сега би желал помощникът му наистина да е сгрешил, за да го нахока както трябва. — Какво се е случило? — попита най-накрая. Помощникът погледна за миг Стреси в очите, след това пристъпи крачка напред и му докладва: — Старата господарка на Вранаите и дъщеря й Дорунтина, която тази нощ е пристигнала при крайно загадъчни обстоятелства, са в предсмъртна агония. — Дорунтина? — възкликна слисан Стреси. — Не е възможно! Помощникът си пое дъх облекчен — почукването му бе напълно оправдано. — Не е възможно! — повтори Стреси и потри очи, сякаш да пропъди съня си. Всъщност той и много лошо спа. Никога не беше му се случвало след почти двуседмично отсъствие по служба първата нощ у дома да е толкова тежка. То не бе сън, а истинско мъчение. — Не е възможно! — каза той за трети път. — Тя е омъжена толкова далеч, че не можа да дойде за нито едно от погребенията в семейството им. — Именно — обади се помощникът. — Вече ви казах, пристигнала е снощи при крайно загадъчни обстоятелства. — И после? — Това е, и двете берат душа. — Чудна работа! Има ли опит за покушение? Някакво престъпление? Помощникът поклати глава: — Не вярвам. По-скоро агонията им е в резултат на силно, вълнение. — Ти видя ли ги? — Да. И двете говорят почти несвързано: Кой те доведе, дъще? А Дорунтина отговаря: Брат ми Костандин. — Костандин ли? Но той почина преди три години заедно с останалите братя. — Точно така отговорила и майка й, както ми разказаха съседките, които бдят край главите им. Но Дорунтина твърдяла, че снощи късно, малко преди полунощ, е пристигнала именно с него. — Чудна работа! — каза Стреси, а наум ей рече: Ужасно! Известно време те постояха така мълчаливо един срещу друг, докато Стреси почувствува студ и се сети, че не е облечен. — Почакай ме — каза той и влезе вътре. От стаята се зачу сънливият глас на жена му, която питаше: "Какво има, Стреси?", и неговият отговор, чиито думи не можаха да се разберат. След малко Стреси се появи в униформата си на областен капитан, която го правеше по-висок и още по-слаб....