Румен Стоянов е сред малцината днешни наши поети и писатели с дълбок народностен усет за езика, здравите духовно-емоционални традиции в българското съзнание, драгоценните красоти на нашата земя, патриархалната топлота и сигурност на недавнашното живеене. Обновител в самата традиция, превръщащ традицията в новаторство, той рисува словесни платна с изразителност, постигана от световни майстори като Уитман, Песоа, Друмонд, Неруда. "Безостъпно и неповратимо вземен" (равнозначно при този автор на "вбългарен"), изповядва възрожденско опиянение от "драгостта да се живее" в подкрепа на отечество, род, дом и го прави с глас и сила, несрещани в лириката ни почти от дядо Вазов насам... Изнурени от сянката на всевъзможните "изми" или литературно перверзни измами, все по-убедено си даваме сметка, че си струва издаването на всеки поетически сборник, стига в него да има поне една талантливо написана, вдъхновена от естествени човешки помисли и чувства творба. А в "Зрак" всички стихотворения са такива, като шедьоврите тях са повече от дузина. Вярвам, че всеки, непредубедено прочел книгата, ще ги открие.
Пламен АНАКИЕВ
