Кольо Димитров Севов, български поет и писател, е роден на 23.09.1933 г. в село Черна могила, Хасковско. Завършва гимназия в Харманли (1951). Участва в бригадирското движение. През 1951-1952 г. работи в Родопския минен басейн. Служи като матрос във Военноморския флот (1952-1955), електротехник на язовир "Студен кладенец" (1955-1956). Завършва Библиографския институт в София (1958). После работи предимно като редактор. Автор е на филмови и телевизионни сценарии. За пръв път печата стихове през 1952 г. във в. "Димитровградска вахта" (Варна). Стихотворенията му са преведени на много езици. Съчинения: "Котвите се вдигат" (стихове, 1961), "Моряшки възел" (стихове, 1964), "В средата на лятото" (стихове, 1969), "По високото било" (лирични поеми, 1971), "Големият ден" (стихове, 1972), "Индустриален пейзаж" (стихотворения и поеми, 1974), "Дневник с адрес" (художествена публицистика, 1976), "Есенно море" (стихове, 1976), "Моите странствания" (есеистични пътеписи, 1978), "Походно легло" (поеми, 1978), "Между два празника" (стихове, 1979), "Под едно небе" (есеистични разговори, 1979), "Насрещни ветрове" (стихове, 1980), "Чужди грехове" (1980), "Оброк" (1981), "Айсберги" (1982), "Градището" (роман, 1982), "Безбрежия" (1983), "Книга на живите" (1984), "Безветрие" (1985), "Непредвидено време" (1989), "Островът" (проза, 1990) и "Избрани стихотворения и поеми" (2009, съставители Веселина Цанкова и Атанас Липчев). Работи в Съвета за култура - Варна, председател е на Дружеството на писателите във Варна, главен редактор на алманаха "Простори". Негово дело до голяма степен са Домът на писателите във Варна, "Литературните понеделници" и първият у нас "Театър на поезията". Умира на 11.08.1991г.
