Анализирана е градивната дейност на съставителите през трите фази, през които преминава изработването на българската Конституция: от Първоначалния проект за Органически устав за държавно устройство на Княжество България, съществените изменения, които той претърпява при прегледа в Петербург, до окончателното й изработване и приемане от Учредителното народно събрание в Търново на 16 април 1879 г. Съществен принос в труда е фокусът върху втората фаза, неизследвана поради по-късното издирване и публикуване на протоколите от работата на Особеното съвещание в Петербург. Изследвани са измененията на някои важни конституционни принципи и разрешения: от една страна, чрез сравнителен анализ на текстовете на отделните проекти и внесените от учредителите изменения, и от друга - въз основа на правния анализ на някои от текстовете на послужилите като образци европейски конституции - сръбската, белгийската и силно повлияната от нея румънска конституция, и отчасти френската. Измененията в проектите и тези, направени от Учредителното събрание, са разгледани по институции: народно представителство, държавен глава, правителство, гражданство и основни политически права и свободи. Чрез провъзгласените от Търновската конституция класически конституционни принципи са положени основите на модерната парламентарно-демократична система на управление.
