Време разделно

"Дойде разделното време. Дойде времето на раждането, на разкъсването и кръвта, на писъка и на гърчовете. Времето и на смъртта, защото, където има раждане, там и смъртта стои наблизо.
Прераждаха се не само тия петстотин души, затворени в конака. С тях се раждаха и десетки поколения, които щяха да тръгнат по пътя, избран от прародителя. Или умираха десетки поколения.
Всеки трябваше да мине отляво или отдясно. Никой не остана по средата. В средата като скала стоеше Караибрахим и те като река идеха насреща му и се разделяха на две течения - лявото отиваше към дръвника, дясното - към чалмите и фереджетата. "

"Време разделно" е най-тиражираният у нас и най-превежданият по света български роман. Антон Дончев го пише на 33-годишна възраст само за 41 дни. Епосът за насилственото покръстване на българите в Родопския край има в страната над 700 000 продадени екземпляра. Зад граница е разпространен на 30 езика по всички континенти на планетата в повече от 2 млн. бройки.
Заради "Време разделно" Дончев е сравняван от авторитетни критици в цял свят с Джеймс Джойс, Томас Ман, Иво Андрич, Никос Казандзакис, усещат в него "диханието на Шекспир". А романът е нареден до класики като "Тарас Булба" на Гогол и "Тихият Дон" на Шолохов. Шведски вестник го нарича "достоен за Нобелова награда". В началото на 70-те години американската фондация "Джейн и Ървинг Стоун" номинира "Време разделно за "най-добър исторически роман в САЩ" - по изключение и по настояване на основателя на наградата, защото тя се дава само на американски писатели. Романът е включен до днес в програмата на славянските факултети на университетите в САЩ.
Киноасове като Карло Понти, Дино ди Лаурентис, могъщата студия "Парамаунт", американци, италианци, французи, немци, руснаци и др. са се борили за правата на филмиране на романа. Дончев е работил върху дузина сценарии, поръчвани му от различни компании, но в крайна сметка са спирани от официалните държавни институции. Екранизацията му у нас е поверена на Людмил Стайков, днес също удостоен с титлата академик.



Литературната слава на акад. Антон Дончев е свързана главно с историческите му епоси "Сказание за времето на Самуил", "Време разделно", "Сказание за Хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес", " Странният рицар на свещената книга". Животът в Търново насочил прохождащия автор към сюжети от миналото. Като гимназист Дончев често бягал от училище и прекарвал с часове на съседния хълм Царевец. "Удариш ли тази земя, кънти като капак на ковчег. Любопитствах да разбера какво има отдолу, под пръстта", обяснява днес 74-годишният писател, един от живите класици на България.
Малцина са посветените в неговите универсални дарби. Завършил е право, работил е като съдия. Днес твърди, че правото го е научило да уважава думата, да обръща внимание на нюансите. Сравнява писането на епоси със съдебен процес. "Можем да наречем главните герои обвиняеми - от историята. Писателят е следовател, който събира фактите. А читателите са съдебните заседатели."
Първия си роман "Хора от три планети" с фантастичен сюжет, Антон Дончев пише на 12 години през 40-те и в него посвоему развива модната днес теория за клонирането на хората. Втората си книга, за мечтите и патилата на един ученик, завършва на 15. Пробвал се е и в поезията, но е публикувал много рядко в мерена реч. Най-популярния свой роман "Време разделно" създава на Христовата възраст - на 33 години.