Поща

"Наближаваше Коледа и от един пияница горе на хълма - който правеше този номер всяка година по Коледа - научих, че те са готови да наемат едва ли не всекиго, така че отидох и нямах време да се осъзная, когато кожената чанта се оказа метната на гърба ми и аз закрачих наоколо без много да бързам. Каква работа, казах си аз. Сладка! Дават ти да разнесеш пощата само на едно-две карета от къщи, а ако успееш да свършиш, редовният раздавач може да ти даде още едно или пък - ако решиш да се върнеш в пощенската станция - шефът може да ти даде още едно, обаче ти просто няма защо да бързаш и само спокойно си пъхаш ония коледни картички в процепите на кутиите."

Популярният и харизматичен автор на "Блудният син" и "Любовни истории на обикновената лудост" изглежда, написва най-циничните и най-духовитите страници от своето творчество именно в тази творба.
"Поща", както и повечето книги на Чарлз Буковски следят преживяванията на неговото alter ego Хенри Чинаски. Битката за оцеляване в една институция, каквато е пощата, открива поле за субтилен анализ на едно общество и в същото време - за циничните, но пък духовити наблюдения на един симпатичен неудачник, каквато е обичайната позиция на героите на Буковски.


Чарлз Буковски (1920-1994), заедно с Керуак и Бъроуз е най-важният прозаик, близък по дух на битническото поколение, истински "Хемингуей от Западния бряг", както го наричат американските медии. И както посочва един критик - Буковски никога не е бил обещаващ млад поет, защото всъщност е публикувал своята първа поетична сбирка на 35 години, а първата си прозаична книга - почти на 50. И докато поезията му печели признание сред литературните кръгове, прозаичните му книги му донасят световна слава. Романът "Жени", "Любовни истории на обикновената лудост" и "Блудният син", вероятно най-добрата му книга, както и "Снимка от ада" и още много други книги му отреждат особено място в модерната американска литература.