Вината и невинността по време на война
През есента на 1945 г. една полякиня вярва, че е разпознала сред военнопленниците есесовеца, който е застрелял дъщеря ѝ. Деветнадесетгодишното момиче е отведено в затвора и разпитвано отново и отново, без да разбере защо. Херман Кант представя с нюанси неохотната промяна на мнението на войника, който е невинен за убийството на полякинята, но неохотно е принуден да признае съучастието си в „престъплението“ на войната.
„Книга с напълно безпатетична човечност.“ NDR-Bücherjournal
