80-те години на ХХ век. Застава на южната граница. Правилата са ясни - никой не бива да прекоси браздата и да напусне самоволно социалистическата си родина. За това ще се погрижат 18-20-годишните момчета, пратени тук по прищявка на партията-държава.
Страхът и смъртта са техните спътници през 2-те години, които ги делят от свободата да правиш каквото си поискаш в рамките на затвора, наречен Народна република България. Кой от тях ще прекоси границата на човещината, за да се добере по-скоро до заветната "свобода"? И дали непременно трябва да си зъл човек, за да приемеш злото, наложено от други като положителна морална категория?
