Панчатантра

Панчатантра (на деванагари: पञ्चतन्त्र, "Пет принципа") е санскритски сборник от поучителни истории. Най-вероятно историите в нея са донякъде преразкази от будистски текстове. Предполага се, че творбата е написана от Вишнушарман около 200 пр.н.е. Първоначално е замислена като ръководство за висшестоящи, учейки ги как да водят политика чрез аполози и басни с животни. Разказите са написани най-вече под стихотворна форма. Книгата се състои от пет подкниги (от където идва и наименованието ѝ: panch - пет, тантра - книга, ето защо се нарича още "Древноиндийското петокнижие"):

Разединение на приятели
Печелене на приятели
За гарваните и кукумявките
Загуба на придобитото
Безразсъдни постъпки

***
Откъси:

Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняка, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.

От словото се ражда слово,
а името - от имена.
Така и зърното отново,
се ражда от зърна.

Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките, и страх.
Към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.

Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара,
донасят зло или добро -
в зависимост от господаря.

Какво е вятърът за вейките зелени?
Щом духне - те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени...
Могъщият се бори само със могъщ!

За болестта е нужен лекар,
съветник - за раздора.
За всяко нещо в тоя свят си има хора.

Каквото през деня човекът
желае, вижда и твори,
такова нещо по привичка
дори насъне го гори.

Щом враговете ти са много,
ще стигнеш трудно до победен вик.
И както да се виела змията,
изгризали я мравките за миг.

За да постигнеш свойта цел,
дела са нужни, не мечти.
Лъвът щом спи, в устата сънна
газелата не ще влети.