Тихомълком никога не се спираше пред сергиите със сънищата, защото майка му го беше научила така, никога не отиде и при сергията с фокуси -защото го беше страх от цилиндри и фокусници, представяше си как го отвличат и цял живот вадят не заек, а самия него от шапката. Жената, която продаваше посадени сезони, миришеше ужасно, затова и Тихомълком никога не успя да си купи една прекрасна малка есен... С една дума, той обичаите да гледа хората, които си купуваха сънища, и да им се присмива само така, както едно малко дете може - със злорадство, защото малките деца сънуват хубави работи, а хората, които си пазаруваха сънища, изглеждаха зле.
