Щит

"Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв -
дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
и зеления пламък на знамето с български лъв! "

Авторът на тези клетвени слова, звучали по площади и празнични трибуни, стигали до високите върхове на българския дух, е Матей Шопкин.

Под свещените небеса на древната мизийска земя се е залюляла неговата рождена люлка. Той е роден на 29 септември 1938 г. в село Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е строителен техникум във Велико Търново и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Бил е секретар на Съюза на българските писатели, председател на Столичния съвет за култура, главен редактор на списание "София" и на алманах "Янтра", Велико Търново.
Пише и публикува стихове от ученическите си години. Като войник издава първата си книга - "Двадесета пролет". Автор е на повече от 45 книги - поезия, публицистика и стихове за деца. Съставител е на няколко поетически антологии.
Възпитан в духа на стародавните български традиции, закърмен с любов към всичко родно, той раздава сърцето и душата си чрез своите мъжествени строфи. Поетът винаги е бил искрен и чист пред народа си и пред съвестта си и винаги - с пръст в раната на жестокото и объркано време, в което живеем...

Матей Шопкин е носител на престижни национални награди. Негови стихове са превеждани на чужди езици. Най-новите преводи са на японски език. Той е почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец. А от 2009 година му е присъдено званието "академик" и е действителен член на Българската академия на науките и изкуствата.
Това са, разбира се, заслужени признания, но поетът не твори зеаради ордени и звания. Той е една опъната струна, която трепти при на-слабия порив на вятъра. Житейските бури, човешките съдби и превратностите на времето извличат от тази чувствителна струна музиката на Словото. То може да бъде светло и възторжено, да достигне до патетика, но може да бъде и минорно, тъжно и печално.
При всички случаи обаче това Слово е искрено и честно. И когато го предават вчерашни другари, и когато го удрят удари на съдбата, поетът издига пред сърцето си единствен ЩИТ - добрата дума.

Въпреки превратностите на времето и ширещата се масова бездуховност, Матей Шопкин не е преставал да вярва в добрия жребий на България. Тази негова вяра се крепи на здравия български корен, който е устоявал на "битки и кървави рани". Поетът призовава и заклина: "Вдигни се!/И суров, и непокорен,/ стъпчи позора, злобите, лъжите./ Ти сам за своя път си отговорен/ и сам ще си заслужиш бъднините". ("Народе")

Всички знаем кой беше изписал тази дума с онези четири въпросителни...

"И в радостта, и в мъката - България!
България - в живота и в смъртта.
И нека в песните да се повтарям -
Неповторим оставам в обичта! "