Врабчетата на стрина Дойна

Приказки и разкази

Не отрая сърцето на стрина Дойна. Току-що прибраха житото от вършачката, тя седна да си очисти пантофите от осила и рече на мъжа си:
- Иване, не мога повече! Ще вървя да си видя врабчетата.
- Сега вече няма да те спирам - отговори той. - Хайде иди, поразходи се. Виждам, че много ти се стяга душата.
- Ами ти?
- Ние с Койка ще гледаме къщата. Работата понамаля и кое-как ще се върши.
Светнаха ѝ очите на стрина Дойна, запали се като мотор и скокна. И макар че бе тлъстичка и тежка на глед, тя изхръкна от къщи и излезе нанякъде.
- Дойне, къде така си затичала? - викна ѝ един съсед от чешмата насреща.
- Утре отивам... отивам да си видя врабчетата, та рекох да се обадя тук-там.
Съседът се изсмя с глас. Тя го чумоса на шега и замина...