Трънакът

Свечеряваше се. Димът от огъня се издигаше право нагоре. Момчетата седяха в тесен кръг и гледаха златистите, искрящи пламъци, чиито отблясъци играеха по лицата им. Някой хвърли огромен наръч съчки върху пламтящата клада. Засвистяха, заискриха хвойновите клони.
Те бяха деветима. И всичките от една улица.
Съчките се топяха пред очите им. Тук-таме все още се появяваха пламъчета, но огънят вече се бе превърнал в тлееща купчина.
- Хайде да разравяме! - раздаде се глас в тъмнината.
- Чакай! - обади се Юрек. - Аз ли съм вожд, или не?
Мълчаха.
- Ще разравяме когато ви кажа - добави той.
- Я не се ежи толкова! - промърмори Гетек.
Юрек не отговори. Мрачната тишина продължи дълго. Жаравата посивя, а той все още не издаваше заповед. Това ги дразнеше. Шляпаха се ту по лицата, ту по ръцете, за да отпъдят досадните комари. Поглеждаха крадешком към него. Юрек чувстваше нетърпението им, но умишлено поддържаше напрежението. Чак когато угасна и последното пламъче, той стана и каза:
- Слагайте картофите!

*****

Тадек вървеше бързо и теглеше шейната, на която свит и готов да заплаче от студ, седеше Йендрек. Целия следобед се пързаляха на хълмчето до училището и сега се връщаха гладни и уморени. Свечеряваше се. На улицата беше тихо, само някъде в далечината се чуваха звънчетата на шейните.
- Тадек, по-бързо, студено ми е!
- Щом ти е студено, слез от шейната! Ще потичаш и ще се стоплиш.
- А, няма, няма, искам да се возя!
- Слез, слез, че ще се простудиш!
Тадек спря.
Йендрек слезе и започна да тъпче около него с вкочанените си крака.
- Сега ще ти стане по-топло, ще видиш - успокои го той.
- Гладен съм и ми се спи.
- Мълчи, защото друг път няма да те взимам със себе си!
- Ама аз само така казвам.
Изведнъж Тадек тръгна по-бавно. На ъгъла, преди завоя, видя две черни леки коли, а по улицата се мотаеха няколко немци. При кого ли са дошли? Какво се е случило? Той внимателно наблюдаваше немците, колите и всичко наоколо. От другата страна на улицата забеляза двама цивилни, които се разхождаха нагоре-надолу. Това много го обезпокои.
***

Йежи Шчигел е роден на 14 март 1932 г. в Пулави, Полша, в бедно семейство. Има по-голям и по-малък брат. От малък остава сирак, след като през 1941 г. умира баща му, по-големият му брат е убит в лагер от нацистите, а майка му умира след тежко заболяване през 1944 г. През 1945 г. на минните полета при Висла губи зрението си и левия си крак. След продължително лечение е настанен в Дом за незрящи деца в Ласки. Въпреки тежките условия и заболяване от туберкулоза завършва през 1953 г. средно образование в Отвоцк.
През 1957 г. завършва полска филология в Университета на Варшава. След дипломирането си става редактор на списание "Нашият свят", където дава възможност и на незрящи да публикуват свои материали. Членува и е деен активист на Полската асоциация на слепите. От 1964 г. е редактор на "Niewidomy Spółdzielca". Като журналист пише с голям темперамент и е публикувал около 1000 статии.
Дебютира в "Знаме на младежта" през 1954 г. Става известен с поредицата си юношески романи "Тадеуш Ружански". Първият му роман "Трънакът" е публикуван през 1960 г. Той представя историята на група момчета изправени пред зрели морални избори по време на Втората световна война, когато на мястото на детската площадка изграждат своята землянка.
Поради злополуката със зрението му, последното, което е видял е градчето Пулави, затова всичките му романи са на фона на малки градчета.
През 1976 г. е удостоен с награда за цялостно творчество, а посмъртно през 2012 г. е удостоен с Офицерски кръст на Ордена на възродена Полша.