Птиците умират сами
ИздателArt Balkanique
€5.11
Тюнсет
ИздателНародна култура
Наличност1 бр.
- Състояние
- Отлично
- Град на издаване
- София
- Година
- 1982
- Страници
- 224
- Език
- Български
- Корици
- Меки
- Ширина (мм)
- 105
- Височина (мм)
- 165
- Дебелина (мм)
- 10
- Преводач
- от немски Красимира Михайлова
- Художник
- Иван Газдов
- Автор
- Волфганг Хилдесхаймер
- Издател
- Народна култура
€3.58
При нас ползвате 20% отстъпка при доставка с Еконт
Описание
Една история, една случка може да бъде поднесена в различни варианти, да ѝ се дадат различни тълкувания. Но възможно е и обратното - едно преживяване, едно прозрение да послужи за основа на редица различни истории, бивалици и небивалици.
Волфганг Хилдесхаймер доказва това по блестящ начин с едно мислено пътуване в миналото, настоящето и бъдещето, със случайната цел Тюнсет - второстепенна гара в Норвегия. Неосъщественото пътуване се свежда до неуморното търсене на причините за податливостта на хората към внушение и масова хипноза. В тази човешка слабост авторът вижда едно от обясненията за случилото се в годините на фашизма. Поради това го вълнуват и всички други нейни проявления - вече надживяни или все още грозящи ни.
Вълнуваща, дълбока, силно асоциативна и алегорична изповед на една будна съвест.
Волфганг Хилдесхаймер (на немски: Wolfgang Hildesheimer) е немски поет, белетрист, художник, драматург и автор на радиопиеси.
Роден е в Хамбург в еврейско семейство.
Младежките си години Хилдесхаймер прекарва в Холандия и Манхайм, пребивава в Англия и Палестина, където родителите му емигрират през 1933 г., след като на власт в Германия идва Хитлер. Хилдесхаймер следва живопис и графика в Лондон. По време на войната служи в английската армия и участва като преводач в Нюрнбергския процес. От 1952 г. се установява в Швейцария като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на литературното сдружение "Група 47".
Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с гротескни сатирични разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа - сборника "Безмилостни легенди" (1952). Публикува романа "Раят на фалшивите птици" (1953) и сборниците с разкази "Отнасям сова в Атина" (1956) и "Напразни записки" (1963). Насочва се към драмата и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на "театъра на абсурда". Голям интерес предизвиква романът му "Тюнсет" (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът "Мазанте" (1973) и романизираната биография "Моцарт" (1977).
Волфганг Хилдесхаймер доказва това по блестящ начин с едно мислено пътуване в миналото, настоящето и бъдещето, със случайната цел Тюнсет - второстепенна гара в Норвегия. Неосъщественото пътуване се свежда до неуморното търсене на причините за податливостта на хората към внушение и масова хипноза. В тази човешка слабост авторът вижда едно от обясненията за случилото се в годините на фашизма. Поради това го вълнуват и всички други нейни проявления - вече надживяни или все още грозящи ни.
Вълнуваща, дълбока, силно асоциативна и алегорична изповед на една будна съвест.
Волфганг Хилдесхаймер (на немски: Wolfgang Hildesheimer) е немски поет, белетрист, художник, драматург и автор на радиопиеси.
Роден е в Хамбург в еврейско семейство.
Младежките си години Хилдесхаймер прекарва в Холандия и Манхайм, пребивава в Англия и Палестина, където родителите му емигрират през 1933 г., след като на власт в Германия идва Хитлер. Хилдесхаймер следва живопис и графика в Лондон. По време на войната служи в английската армия и участва като преводач в Нюрнбергския процес. От 1952 г. се установява в Швейцария като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на литературното сдружение "Група 47".
Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с гротескни сатирични разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа - сборника "Безмилостни легенди" (1952). Публикува романа "Раят на фалшивите птици" (1953) и сборниците с разкази "Отнасям сова в Атина" (1956) и "Напразни записки" (1963). Насочва се към драмата и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на "театъра на абсурда". Голям интерес предизвиква романът му "Тюнсет" (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът "Мазанте" (1973) и романизираната биография "Моцарт" (1977).
