Шумки от габър

"И все пак, ако ме питат коя планина ми най-харесва, за себе си ще кажа: Родопа. Разбира се, Рила е красива, ала това е дива и мъжествена красота, която покорява. Рила е планина за катерачи завоеватели. Родопа - за поети и съзерцатели. Рила е частица от света, а Родопа - свят! Рила е величествен остров, Родопа - велико море! "

Хайтов познава душата на Родопа, на този пъстър многолик свят, на това кошерище, както би казал покойният Минко Николов, с неговите "диви" нрави и мъдро величие. Още в "Шумки от габър" той не е безстрастен етнограф, хладен изследовател, събирач на редки експонати и куриози. Той е поет, който иска да се добере до душата на всичко: на леса, на историята, на хората, на сътвореното от тях. Затова спокойният разказ за родопските халища се превръща в поетично размишление и патетична поема за родопската жена, за хубостта на душата й... "Халища не се правят лесно. Нужно е едно вълнение, една съдбоносна преживелица, за да го разтърси, да го жегне вдъхновението... Едно страдание да потърси възмездие, спасение в красотата... Една радост - да проговори с езика на боите." И така се раждат цветните мелодии, празничните съзвучия, гордостта и тържеството на родопската жена.
Хайтов възприема света на Родопа в неговото единство. Когато се любува на очарователния хаос, на артистичната пъстрота в халищата, той знае, че това е взето от природата, че то диша с нейния размах и свобода, с нейните изненадващи и неизчерпаеми импровизации.