Луис Бунюел (1900-1983), една от най-ярките и интригуващи фигури на световната култура, единственият голям режисьор сюрреалист, разказва в "Последен дъх" за своя живот и творчество, за своите съмнения и търсения, за любимите си места и питиета, за страстите и фобиите си, за приятелите си, сред които са Лорка, Елюар, Арагон...
За мнозина сюрреализмът е артистична прищявка на чудати творци, които искат да бъдат различни от масовата буржоазна култура. Но в своята книга Бунюел обяснява, че "истинската цел на сюрреализма обаче бе не да създаде ново литературно, художествено или дори философско движение, а да взриви обществото, да промени живота.
В тази изключителна книга-изповед фактите са любопитни не само сами по себе си, но и с оригиналността на Бунюеловите тълкувания - непривични, изненадващи, завладяващи.
