Акустичното гърне

"Гвардейските шапки бяха спешени на перона; сукното на дъната аленееше ярко и хвърляше червени отблясъци. Човекът им представи Бомбето - за тая цел той го докосна с пръст и шапките завикаха гръмовито: "Ура! ". Пауновите пера затрепериха, кланяйки се на Бомбето, а една духова музика, строена между чакалнята и гаровата помпа, засвири марш. Бомбето поздрави много вежливо, като съвсем слабо се повдигна на стремената. Гвардейските шапки отново му отвърнаха с гръмогласното си "Ура! ". "Не е тук като на ръждивите хълмове - си каза Бомбето. ... Гвардейките не стърчаха върху колове; те яздеха млади момчета, двадесетгодишни, които с отсечена крачка бяха преминали през града, пренасяйки ги пред любопитните погледи на населението. Момчетата бяха високи един и шестдесет и пет сантиметра. Не, не е като на ръждивите хълмове!
След гвардейските шапки му направиха много силно впечатление полицейските шапки. Те бяха тъй добре изпънати с пружини, че едва забележимо повдигаха дъната си, готови сякаш всеки миг да се втурнат или да бъдат отнесени нанякъде. Козирките бяха лъснати до болезненост. Но не само козирките - всяко копче или всяко преждило лъщеше остро срещу Бомбето."

В книгата са включени следните разкази на Йордан Радичков - "Бомбето"; "Козя брада"; "Дървената кука"; "Ерусалимчета"; "Вятърът на спокойствието"; "Дърворезачка" и "Акустичното гърне".

В "Бомбето" тази очовечена шапка ни разкрива нейната си гледна точка за българската история от двайсети век. Новелата е много оригинална и много четивна.

В "Козя брада" действието се развива в годините след смъртта на Сталин. Трагичната съдба на българския селянин и смазващата и убиваща бюрократична машина са разкрити около интригата с една изгубена и впоследствие намерена овца.

За разказа "Дървената кука" самият Радичков пише: "Широк е народният живот, дълбоки са недрата на неговата душа, огромно е сърцето му и как, питам се, мога да събера всичко това в една шепа разказ? ". Успял е да го събере по пленяващ начин.

В "Ерусалимчета" писателят пресъздава съдбата на човека, като интерпретира християнски теми. Заглавието на разказа е взето от наименованието на наивно нарисувани картини с библейски сцени. Някогашните хаджии носели със себе си тези изображения, като се връщали от Ерусалим.

Във "Вятърът на спокойствието" четем голямата книга на живота на човек, преживял войните и видял смъртта. Според Радичков тази книга е "много по-голяма от войната и от океана заедно с параходите и делфините; много по-голяма и от географията...".

В "Дърворезачка" писателят ни разказва за премеждията си с извънземна цивилизация. Той майсторски и с много хумор е преплел фантастичното и реалното.

"Акустичното гърне" е наниз от спомени и есета. Това е вероятно най-запомнящата се мисъл в произведението:
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки".

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в село Калиманица, област Монтана. Благодарение на творчеството му това място придобива мистична окраска. Средното си образование завършва в Берковица. След това в продължение на няколко години се лекува от туберкулоза.
Става дописник, а впоследствие и редактор във вестник "Народна младеж". Продължава със същата работа и на други места - във вестник "Вечерни новини", в сценарната комисия на кинематографията, както и в "Литературен фронт". Избран е и за зам.-председател на Съюза на българските писатели.
Автор е на много разкази, повести и пиеси - "Ние, врабчетата", "Барутен буквар", "Сърцето бие за хората", "Тенекиеното петле", "Скандинавците", "Ноев ковчег", "Акустичното гърне", "Свирепо настроение", "Черказки разкази", "Лазарица", "Суматоха", "Януари" и др.
Начинът, по който пише, е оригинален, креативен, с много метафори, с необичайни гледни точки и т.н. Светлин Русев, който е рисувал писателя, очевидно е схванал прекрасно това. Художникът пише за Радичков в неговия стил: "Думите бързат една през друга, блъскат се за по-почетно място в душата на своя стопанин, той ту ги хока, ту ги вика и кътка или завръща от забранените места, докато ги изпусне в някоя жабешка история или ги нареди клекнали, притихнали, смълчани и изпълнени с илюзии до мамещото мюре на демокрацията".
Два пъти е номиниран за Нобеловата премия за литература. Произведенията му са издадени на 37 езика в повече от 50 страни. Негови пиеси са играни в Австрия, Германия, Русия, Швейцария, САЩ и Дания. За творчеството си бележитият творец е награден с Димитровска награда, с международната италианска награда "Гринцане Кавур", с шведската държавна "Северна звезда" и с други отличия. Удостоен е и с орден "Стара планина" "I-ва степен".