Алилуя

"Моля читателя да ми прости, че се налага да се върна назад във времето, но на пръсти се броят тези, които знаят историята на майстор Георг, как и защо е попаднал той в България.
В началото на този век, когато по жълтите софийски павета са пътували каляски, а в каляските - дами в кринолини и господа във фракове, когато в софийските градини духови музики са свирили потпури от "Травиата", когато Иван Вазов е разхождал кучето си пред Народното събрание и когато Оперната дружба е давала първи спектакли, в София са пристигнали чешки и италиански музиканти да създадат българска музикална култура.
Бог знае какви мъки, несгоди и лишения са срещали в мисията си. Не ми се разказва за това. Изпитвам срам и мъка. Повечето от тях са се върнали огорчени по домовете си. Имената на тези, които са останали, не се знаят. Те са консервирани в институти и енциклопедии и добре поне че и тази чест сме им оказали ние, които, стъпили на техните гърбове, крачим победоносно към обления в светлина световен подиум.

Вечният дисидент Виктор Пасков е сред малцината 50-летници в литературата ни, сдобили се с том "Събрано" - "Алилуя". Между кориците на книгата са дебютната му повест "Невръстни убийства" (преведена в Англия и Чехия), новелите,, Мартина", "Ций Кук ", "Биг бизнес" "Лот в ексил", въплътили емигрантските му приключения, романът "Германия - мръсна приказка" (обявен за бестселър във Франция) и неговият шедьовър "Балада за Георг Хених" преведен на всички европейски езици, а у дома отличен с националната награда за литература.
С "Балада"-та, своята втора книга, през 1987 г. Пасков едновременно е приет в Съюза на българските писатели и получава голямата му награда. Преди него подобен триумф е преживял единствено Георги Марков. Литературната съдба и на двамата след това е белязана от емигранството. Или както пише Любомир Левчев: общото между тях са "восъчните им крила за бягство извън границите, -крилата,, които ти дават опасната свобода, но пък те отнасят далеч от родината, от езиковата люлка".
Възхвали от световни критици, в световни издания, от които би се изчервил дори жив класик, са изписани за повечето творби между кориците на "Алилуя". Във френската тежка артилерия на критиката - "Нувел обсерватьор" - видният наш естет Цветан Тодоров е сравнил Виктор Пасков с "Уди Алън в най-добрите му години". "Пасков е едновременно реалист и магьосник", пише Ален Сал в авторитетния "Льо Монд". "Бих заменил почти всички бестселъри на годината срещу тази книга" ("Балада за Георг Хених "), категоричен е Пиер-Паскал Росси, Женевска телевизия.
Един от малцината "граждани на света" в българската литература, Виктор Пасков, е роден в София през 1949 г. На 19 години заминава за Германия. Следва Висшата академия за музика "Ф. Менделсон-Бартолди". До 1980-та работи като оперен певец и композитор на театрална музика в Лайпциг, Цайтц, Фрайберг, Рогцок. И днес е най-добрият бас сред писателите ни.
През 1986 г. излиза дебютната му книга "Невръстни убийства", а година по-късно, романът "Балада за Георг Хених", който го изстрелва на върха на най-новата родна проза. Почти дебютант Пасков печели Националната награда за литература. През 1989 г. филмът по него, "Ти, който си на небето", заснет от Дочо Боджаков, получава наградата на София и е в селекцията за европейския приз "Феникс" в Париж. По това време самият Пасков живее вече във Франция. За "Балада"-та той е отличен с Голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо през 1991 г., романът е обявен и за бестселър на годината от Женевската телевизия. Година по-късно вторият роман на Пасков, "Германия, мръсна приказка", става бестселър във Франция, а по телевизия "Антен 2" тече сериал на българина. Зад гърба си артистичният писател има и богата биография на администратор - бил е главен художествен ръководител на Канал 1 на БНТ, директор на Бургаския театър, два пъти е поемал ръководството на културния ни институт в Берлин. Водил е рубрика по "Дойче веле", автор е на пиеси, мюзикъли, киносценарии. В момента завършва нов роман, "Тайните градини на Хелена".