Погнусата

Бележка на издателя

Тези записки бяха открити сред книжата на Антоан Рокантен. Публикуваме ги без никакви промени.
На първата страница не е отбелязана дата, но имаме сериозни основания да предполагаме, че тя предхожда с няколко седмици началото на същинския дневник. Ще рече, че е била написана най-късно към началото на януари 1932 година.
По онова време, след пътешествия из Средна Европа, Северна Африка и Далечния изток, Антоан Рокантен от три години пребивавал в Бувил, за да завърши историческото си изследване, посветено на маркиз Дьо Ролбон.

Главният герой в "Погнусата" е историк на име Рокантен, който пише биография, но среща изключителни трудности в осъществяването на замисъла си, поради това че не може да бъде сигурен дали наистина описва създаването на темата на своето произведение. До каква степен тази биография е фактическо, обективно повествование и доколко тя е наистина собствено построение на Рокантен. Отговорът е неясен, но Рокантен се убеждава, че неговите интерпретации оцветяват всичко, което пише. Затова той зарязва биографията.

"Лоша е работата, от лоша по-лоша - пак ме налегна онази напаст - Погнусата. И то поновому - прихвана ме в едно кафене. Досега кафенетата бяха едничкото ми убежище, понеже са пълни с народ и ярко осветени; вече дори на тях не мога да разчитам; когато тя ме спипа в стаята, занапред не ще има къде да се дяна.
Отивах там, за да се любя с Франсоаз, но още щом бутнах вратата, Мадлен, сервитьорката, ми викна:
- Госпожата я няма, излезе на покупки.
Почувствах в слабините болезнена отмала, продължителен и неприятен гъдел. Едновременно с това усещах как ризата жули гръдта ми; обгърна ме, понесе ме някакъв бавен, разноцветен вихър, вихър от мъглявина, от светлини сред дима, в огледалата, вдън които се мержелееха тапицираните скамейки; недоумявах защо той е тук и защо става така."

Ключова творба на "гуруто" на френския екзистенциализъм и един от най-ангажираните писатели на модерното време. Романът, дефинирал възловото понятие в рамките на новото отношение към света - погнусата.
Организирана под формата на записки в дневник, тази книга открива нова глава в модерната европейска литература. Концепцията за антигероя, постмодернистичното прикриване зад "намерения" дневник и прочутото изречение "Необичайното е, че в никакъв случай не съм склонен да се смятам за луд, за мен дори е очевидно, че не съм такъв: всички тези промени се отнасят до предметите" правят този роман и днес привлекателен и изпълнен със смислово богатство.

"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото."
Жан-Пол Сартр

"Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание."
Гаетан Пикон

"Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци."
Морис Надо

"Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, думите, които чакахме."
Ж.М.Г. Льо Клезио

"Успехът не е от значение за свободата."
Жан-Пол Сартр