Тропик на Рака

"Или ще ти искат пари, или ще искат да се жениш за тях. По манталитет всичките са курви. Предпочитам да се боря с девственица. Те ти дават малко илюзия. Поне се съпротивляват. - Обаче, като оглеждаме терасата наоколо, почти няма курва, която той да не е ебал по едно или друго време. Застанал до бара, ми ги посочва една след друга, изучава ги анатомически, описва добрите и лошите им страни. - Всички до една са фригидни - отбелязва той. И после започва да потрива ръце, представяйки си хубавите сочни девственици, които направо си умират за ебане. Посред мечтанията си Ван Норден внезапно спира, възбудено хваща ръката ми и посочва една много едра жена, която в момента сяда.
- Ето я моята датска путка - изгрухтява той. - Виждаш ли го тоя гъз? Датски. Как обича да се ебе тая жена! Направо ме моли. Ела тука... погледни я сега отстрани! Видя ли гъза й? Огромен е. Казвам ти, като се покатери върху мен, едва успявам да обгърна гъза й с ръце. Закрива целия свят. Кара ме да се чувствам като малка буболечка, която пълзи в корема й. Не знам защо съм хлътнал толкова по нея. Сигурно е заради гъза й. Просто не е за вярване. А какви гънки има само! Такъв гъз не се забравя. Факт... солиден факт. Другите могат да те отегчат или да ти дадат краткотрайна илюзия, но тая... с нейния гъз!... велика работа ти казвам... не можеш да я изличиш от съзнанието си... това е все едно да легнеш с паметник отгоре си."

Романът "Тропик на Рака" е публикуван за първи път в Париж през 1934 г. В полуавтобиографичната книга се разказва за бохемския живот на американски писател в Париж. Описан е животът му с разноцветна, бунтарска и декадентска бохема. Тук любовта, сексът, творчеството, изкуството са загубили ореола си на поетичност, божественост и достойнство. Сексът изглежда изсушен и мъчителен, работата е абсурдна, а литературата - мъртва.
Произведението не е построено като наратив, писателят ни разказва откъслечни случки, анекдоти, философства от време на време и е доста откровен по отношение на секса.
Много известни писатели - Елиът, Дос Пасос, Езра Паунд, Оруел - приветстват тази книга. Паунд например пише: "Ето една неприлична книжка, заслужаваща да я четат".
За първи път романът става популярен в Щатите, когато американските войници влизат в Париж.
Те изкупуват от френската столица целия му тираж. Когато през 1961 г. книгата е публикувана в Щатите, за една седмица са продадени 68 000 екземпляра. Във Великобритания две години по-късно за един ден са купени 40 000 екземпляра. Издателите и разпространителите на книгата в Щатите страдат в десетки съдебни процеси. На Милър му забраняват да напуска Щатите, докато траят делата срещу книгата. Книжари из цялата страна са арестувани, осъждани и слагани зад решетките за това, че продават книгата. Чак през 1964 г. Върховният съд постановява, че творбата не е порнографска и има артистична стойност.

Хенри Милър е роден на 26 декември 1891 г. в Ню Йорк. Родителите му били потомци на немски емигранти. Като дете живее в Бруклин, завършва гимназия, записва Сити Колидж, но само за 2 месеца. Работи на различни места - шофьор на такси, библиотекар и др. През 1917 г. среща първата си жена.
Жени се за втори път и съпругата му го поддържа в творческата му кариера. Тя спестява пари, което им позволява да пътуват в Европа. От 1930 г. до 1931 г. Милър живее в Париж като европейски редактор на американското списание "Феникс". Именно в Париж публикува и най-известния си роман - "Тропик на Рака". Благодарение на тази книга Милър става много известен и популярен.
През 1939 г. отива в Гърция, но войната наближава и той се връща в Щатите. Установява се в Калифорния - в Биг Сур. Това място е артистична колония и той й става "водещият пророк". Там Милър се жени още 2 пъти. Умира на 7 юни 1980 г. в Пасифик Пелисейдс, Калифорния. След смъртта си е кремиран и прахта му е разпръсната над Биг Сур.
Едни от най-известните произведения на Милър са автобиографичните му романи "Тропик на Рака" (1934 г.), "Тропик на Козирога" (1939 г.) и трилогията "Благостното разпятие". Тя е съставена от романите "Сексус" (1949 г.), "Плексус"(1953 г.) и "Нексус" (1960 г.). И Тропиците, и Разпятието са били забранени от американската цензура и не са издавани дълго време.
Основната причина е гледната точка на писателя, според която съвременният човек е безцелно същество. Затова той се бои да наруши забраните на обществото и да признае важността на вродените си инстинкти.