Васил Драганов Христов е роден в с. Лисец, Ловешко, на 13 януари 1939 г. Основното си образование завършва в гр. Ловеч. Заминава войник, след което завършва вечерно средно образование. Първите си опити в поезията Васил Драгонав прави още в прогимназията. От 1962 г. сътрудничи на в. "Заря на комунизма". Негови стихотворения са поместени във вестниците "Пулс", "Транспортен глас" и "Литературен фронт", и в сборника за художествена литература "Корени", алманах "Мизия" и в сборниците на литературния кабинет "Христо Кърпачев", чийто член е. Член е и на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на журналистите в България. През 1988 г. Военно издателство издава неговата поемата "Парещо мълчание". Следват стихосбирките "Обич и покаяние", 1993 г., "Дните ми са твои огърлици"- 1996 г., "Две очи са моите пристанища"- 1998 г., "Ти, която си на земята"- 1999 г. През 1995 г. излиза романът му "Лудница", а през 1997 г. драмата "Крум Ювиги хан". През 1999 г. творецът е удостоен с Почетен знак на Ловеч за принос в културния живот на града. Година по-късно Васил Драганов умира на 9 март 2000 г. след прекаран инсулт.
