ПОЧТИ МОЛИТВА
Не ме ли обичаш ти, Господи,
та все ми затръшваш врати?
Зъл си! Злопаметен! Просто ти
и тоя път си отмъсти,
задето ругах те и хулих те,
задето, не вярвайки в теб,
ти пращах проклятия. Чу ли ги,
боже, дъртако свиреп?
Чул си ги, явно, защото пак
ме върна на долния свят
и пак се събудих във клопката
на ада му, страшно богат
на мъки, на гаври, на робство и...
...Загледан във твоя син свод,
проклинам те без неудобство аз:
"Що за любов, Боже, Господи...
да ме наказваш с Живот! "
ПАРАДОКС
Вървях през луда радост и лют гняв,
през жежка обич и мъртвешка хладност.
Задържаха ме със прегръдки прав
и от шамари не можах да падна.
Приспивно ме люля в зъл скут мълва,
ръка любовна смля ме като лапа.
И от милувни нокти прокървял,
и от целувки юдини изхапан,
вървя днес, оживял от смърт. Коя
по ред е, ги обърках. Нямат чет те.
От "пляс" и "мляс" съм спрял да се боя.
По раните другарите броя,
по белези от устни - враговете.
СЛЕД ВСИЧКО
Дори не страдам вече, не скърбя.
Дори усмихнат тъжно, пак си мисля:
"А колко пъти бивах на ръба
на свойта смърт и с нея се здрависвах! "
И колко пъти, срещнал тази смърт,
си стискахме ръце? По моите длани
и досега ръцете й личат
Като следи от адови казани.
Тъй ми се мреше... Днес не ми се мре.
След толкоз смърти ми се оживява...
Добре, че има памет! Дваж добре,
че има подир паметта забрава!
С една усмивчица - дъга след дъжд,
накрай се хващам в тъжната идея:
все пак ще трябва да умра веднъж,
да може повечко след туй да се живее.
