Когато автор на некролозите е Сароян, не бива да очакваме, че главното действащо лице в тях ще бъде Смъртта. Наистина нейната хладна сянка се е спуснала над всички изходи, дебне и зад кулисите на битието, но на сцената господства Животът - по сарояновски буен, весел, мъдър и неблагоразумен. Побутвано от перото на писателя, времето се завърта като пъстра панаирджийска въртележка и понася със себе си живи и мъртви, знаменитости, чудаци и жизнерадостни деца на земята, а под всичко кипи, пее и въздиша неизтощимият фермент на живота.
***
С тази книга отдавам почит на мъртвите.
Вие сте толкова много, толкова недостижими и съвършени, а ние толкова малко, толкова глупави и несъвършени; нищо не може да ни доведе до съвършенство освен онова, което довърши вас. Назовете го, как то желаете, само не "смърт", тази изтъркана и безсмислена дума. Живот ли да го наречем тогава? Довършени от живота? Именно. Хайде, всички на борда - потегляме.
УИЛЯМ САРОЯН
Понеделник, 21 август 1978
Париж
